Какво е кредитната карта?

В много от развитите икономики кредитните карти са изключително важно явление в икономиката и тук ще разгледаме начина, по който функционират

 

В много страни по света няма да можете да наемете автомобил под наем, ако не притежавате кредитна карта – тази форма на платежен кредитен инструмент днес се е превърнала в толкова ценен измерител на доверието и платежоспособността на потребителите. Те достигат до това равнище на значимост за по-малко от едно столетие и поради тази причина заслужават да бъдат разгледани в отделна статия.

 

Историята на кредитните карти

 

Според някои историци кредитните карти, макар може би не под това име, съществуват почти от самото начало на банкирането. Често подобни хипотези са пресилени, дотолкова, доколкото е известно, че глинените плочки от древността са включвали съдържание за депозитната сметка на притежателя си. Но е сигурно, че словосъчетанието „кредитна карта“ се появява в писмената култура в края на XIX в., използвано от Едуард Белами. Към този момент концепцията за дълговите монети, а в последствие и плаки, вече е съществувала. Това са били метални или през XX в. и пластмасови медальони, върху които са се нанасяли данните на купувачи, пазаруващи на кредит. Към края на 20-те години тази форма на пазаруване е толкова популярна, че различни търговски обекти вече масово раздават на потребителите си Charga Plate. Емитирана от Charga Plate Group Inc., тази метална карта, върху която са щамповани данните на притежателя ѝ, включително неговото име и адрес, ще се превърне в хит в САЩ и ще продължи да бъде предоставяна дори след края на Втората световна война.

Същевременно в този бизнес навлизат и авиопревозвачите, например American Airlines, както и финансовите институции. Първата банка, издаваща кредитни карти, наречени Charg-It Cards, е Flatbush National Bank в Ню Йорк. Системата, която въвежда нейният ръководител Джон Бигинс, е позволявала на купувачи да закупуват стоки, които са били изплащани от Flatbush непосредствено. В последствие потребителят е покривал настъпилия кредит към самата банка. Въпреки че тази форма на кредитни карти е била достъпна само на локално равнище и само като услуга за клиентите на самата банка, моделът постепенно става привлекателен и за други банки. Първата карта обаче, която дава възможност на ползвателя си да извършва плащания в много голям набор от обекти, е въведена от Diners Club през 1950 г., а до края на същото десетилетие на този пазар ще навлезе и пощенският гигант American Express. Тяхното постижение в развитието на кредитните карти (макар в самото си начало картата, издавана от тях, да не е типична кредитна карта в днешния смисъл на понятието) е, че чрез своята Green Card те успяват да установят възможност за плащания на кредит на глобално равнище.

Паралелно със създаването на Green Card се случва и следващият голям пробив в развитието на кредитните карти. Той е осъществен от Bank of America, които през 1958 г. създават BankAmericard. Това е първата съвременна кредитна карта, тъй като бива използвана масово и е първият дългов инструмент, който успешно имплементира револвиращ кредит. Картата е и първата, масово припозната от потребителите. Благодарение на този успех много други финансови институции също проявяват интерес към продукта и започват да го емитират под лиценз. Друга група от банки и финансови институции, виждайки популярността на BankAmericard, навлизат в отрасъла като неин конкурент, а с обединяването им през 1966 г. се създава MasterCard. Едно десетилетие по-късно организациите, издаващи BankAmericard, също се обединяват в корпорация, чието име е Visa. Според пазарни оценки двете карти имат съвкупен пазарен дял на глобално равнище от около 40%, но той е значително по-голям в развитите икономики, където другият огромен играч в индустрията – основаната през 2013 г. в Китай Union Pay, все още не е силно представен.

 

Функциониране на кредитните карти

 

 

Съвременните кредитни карти предлагат достъп до револвиращ кредит както на индивидуални потребители, така и на корпоративни такива. Притежателите им почти винаги имат кредитен лимит – максимална сума, която могат да изтеглят като кредит или кредити. При извършването на плащане с кредитна карта върху използваната сума се начислява лихва, която често е различна в зависимост от употребата на картата. Например при някои карти тя може да бъде по-висока при изтегляне на пари от банкомат, отколкото ако е извършено плащане в магазин. Традиционно обаче лихвата при употребата на една кредитна карта е по-висока от лихвите по потребителските кредити, като тази разлика може да достигне два или три пъти средния размер на стандартния банков заем.

Освен лихвата, притежателите на кредитни карти в много случаи плащат и потребителска такса при използването на картата, която, ако съществува, също може да варира като размер в зависимост от вида на плащането, както и годишна или месечна такса. Този втори вид такса се начислява независимо дали финансовият продукт е бил използван и на практика е разходът, който потребителите трябва да заплатят, за да могат да използват кредитната си карта по всяко време. Тя зависи от вида на кредитната карта, но понякога може да бъде в минимален размер или дори да не се начислява. Обикновено ниският размер на таксата се използва от банките като маркетингов инструмент за привличане на нови клиенти.

 

Видове кредитни карти

 

Кредитните карти могат да бъдат разгледани според бонусите, които предоставят, както и според вида си. Във втория случай разделението е общо взето следното:

•  
• Обезпечени кредитни карти
•  

При тях потребителите получават кредитна линия срещу направен от тях обезпечителен депозит, като много често кредитният лимит на обезпечените кредитни карти е равен на този депозит. Това е вариант, от който могат да се възползват потребители с нисък кредитен рейтинг или пък с 

•  
• Необезпечени кредитни карти
•  

Това е стандартният вид кредитни карти, които се отпускат, без да е необходимо притежателите им да правят някаква форма на залог за кредитите си. 

Разгледани през призмата на привилегиите, които носят, кредитните карти се делят на стандартни, сребърни, златни и платинени. Колкото по-рядък е благородният метал, на който са кръстени, толкова по-големи са бонусите за притежателя им. Например златната и платинената кредитна карта може да се различават по това, че във втория случай потребителите получават пет пъти повече точки при пазаруване. Също така притежателите на по-висок „ранг“ кредитна карта често се радват на VIP услуги при отсядане в хотели, допълнителни застраховки при пътувания в чужбина, както и още по-високо ниво на сигурност на самата карта. Докато бонусите, които предоставят кредитните карти, могат да варират в значително в зависимост от политиките на финансовата институция, която ги издава, почти винаги годишната такса за поддържане на златните кредитни карти е от два до четири пъти по-висока от тази на стандартните, а на платинените – от два до четири пъти по-високи от тази на златните.

Освен това е възможно в резултат на партньорството между две организации, например между банката, издаваща кредитната карта, и някой авиопревозвач, конкретна партида серийни карти да води до специални бонуси. В конкретния случай те могат да са под формата на намаления при закупуването на билети при натрупването на определен брой точки. Разбира се, същият пример може да съществува в почти всяка една друга сфера – в ресторанти, хотели и т.н. Освен това този финансов инструмент може да носи и бонуси, ако притежателят му е представител на определена професия. По този начин банката може да се опита да достигне до група от потребители, които към момента са слабо представени в нейното портфолио, като например създаде кредитна карта за полицаи или учители. Традиционно разработването на партньорства между финансовите институции и други пазарни участници и свързаната с него бонус система е част от маркетинговите инструменти, използвани по отношение на кредитните карти.