Какво представлява кредитната експанзия
В много от предишните материали стана дума за ситуации, в които чрез своите действия и/или благодарение на икономическата конюнктура търговските банки осъществяват процеса на кредитна експанзия. В настоящия материал ще разгледаме какво точно представлява той, а в отделна статия ще посочим конкретно през какви етапи преминава този процес. Струва си на това явление, свързано с и нерядко пораждано от кредитните институции, да се обърне повече внимание, отколкото обикновено получава в медиите. Кредитната експанзия е феномен, който в нашето съвремие се случва непрекъснато, благодарение на редица фактори (включително и на исторически такива), като той влияе значително по-директно върху живота на всеки един човек, отколкото мнозина си мислят.
За кредита и хората
Финансовите отношения между две страни често включват понятието лихва или годишен процент на разходите (ГПР). Откъде идват те обаче? Всъщност генезисът им е в самата природа на хората – ние предпочитаме (ценим) една стока днес повече, отколкото същата тази стока след една година например. В икономиката този феномен се нарича времево предпочитание, а във финансите се изразява в разликата между цената на активите Х днес спрямо в някакъв бъдещ период. Именно поради тази причина върху кредитите се начислява лихвен процент. Той изразява колко кредиторът цени, да кажем, хиляда лева днес спрямо след една година, но показва и колко кредитополучателят е склонен да заплати, за да получи определена стока сега, вместо след същата една година.
От казаното е ясно, че в тази взаимовръзка времевото предпочитание определя лихвата. Колкото по-високо се цени получаването на стоките сега, спрямо в бъдеще, от страна на хората в едно стопанство, толкова по-високи ще са лихвите днес. Но се наблюдава и обратният феномен – лихвите по кредитите определят поведението както на домакинствата, така и на бизнесите. В тази връзка те действат като светофар, който на практика се разбира по следните начини:
- - Червено – хората предпочитат да получават стоки сега и респективно спестяванията (тоест ресурсите на финансовата система) са ниски; не е подходящ момент да изтегля този потребителски/инвестиционен кредит.
- - Зелено – хората мислят в дългосрочна перспектива и са спестили много пари в банковата система, следователно тя има ресурса да финансира това начинание; сега е подходящ момент да изтегля кредит.
Взаимовръзката между лихвения процент по кредитите и поведението на стопанските агенти е много важна, както ще видим по-долу.
Кредити и депозити: историческа перспектива
Но преди да разберем какво в действителност представлява кредитната експанзия, си струва да се направи леко историческо отклонение, за да видим генезисът на организациите в съвременната финансова система. По отношение на банкирането, днес по целия свят се наблюдават търговски банки, които „съхраняват“ депозитите на домакинствата, бизнеса и държавните и общински предприятия, от една страна, и отпускат кредити, от друга. Но това невинаги е било така. Всъщност търговската банка е относително модерен феномен, роден преди около два века. Приблизително по това време (включително и благодарение на натиска от страна на самите банкери) правните доктрини в различни части то света започват да се пропукват и да постановяват, че банкерите имат право да използват депозираните при тях средства.
Но до този момент, в цялата история на човечеството поне де юре е съществувала разлика между депозитното банкиране и кредитното банкиране и много често те са били извършвани от различни видове банки (съответно депозитна и кредитна). Това е така, защото хората добре са разбирали, че има съществена разлика между депозита до поискване и заема и в резултат на това те са имали различен правен статут:
- - Депозит до поискване – при него вложителят поверява на банкера определен актив (изобщо не е задължително това да са пари или някакъв благороден метал, каквато е била формата на парите в миналото) за съхранение. Тази услуга се заплаща от депозанта (именно по този начин се формира печалбата на банкера), а срещу парите си той – поне на теория – получава пълен достъп до активите си, които не са собственост на банкера.
- - Кредит, заем или срочен влог – при тези видове взаимоотношения вложителят (или кредитодателят) предоставят за използване определен актив за конкретно време, срещу което при изтичане на този срок те трябва да получат както актива, така и лихвата към него. Но в случая имаме и промяна на собствеността за срока, през който договорът е активен, а не просто прехвърлянето на средства.
„Маскирането“ на тези правни дефиниции, което се случва исторически, е от особено значение за извършването на кредитната експанзия, защото без него тя трудно щеше да е възможна – поне не в тези размери, в които я виждаме.
Банкиране с пълен и частичен резерв
Съществува още нещо, което трябва да бъде разбрано, преди да пристъпим към обясняването на кредитната експанзия – банкирането с частичен резерв. При него банките в една система имат правото да съхраняват задължително само дял от всички депозити, които са им поверени (от тук идва и името). Отново, в исторически план това не е било нормата. Тъкмо напротив – банкерите са били длъжни да съхраняват изцяло депозираните при тях средства, като в някои случаи нарушаването на това правило се е наказвало със смърт. Изискването обаче също се е „размило“ във времето, не без дейното участие и на самата държава – например известният закон на Пийл от 1844 г. в Англия забранява на банките да емитират необезпечени банкноти, но не им забранява да оперират с частични резерви.
Днес е трудно да се каже, че търговските банки са подложени на регулация, която покрива дори санитарния минимум по отношение на изискването за резервите им. Например в еврозоната те трябва да съхраняват едва 1% от размера на депозитите си, а в България – 10%. В действителност самите банки могат да решат да оперират с по-високи резерви, но на теория благодарение на тези регулации те имат способността да отпускат останалите средства под формата на кредити. Колко точно кредит могат да отпуснат банките сме разгледали в друга статия.
Дефиниция на кредитната експанзия
След запознаването с тези концепции, вече всички изисквания за кредитната експанзия са налице, затова можем да я дефинираме като:
отпускането на кредити от страна на банките, които надвишават размера на депозитите, направени в тях.
Както е видно, кредитната експанзия не може да се случи в система, в която правните норми за депозитите до поискване са в сила и в която банките нямат привилегията да оперират с частичен резерв. До този феномен не се достига единствено поради желанията на банкерите да реализират повече печалби. Всъщност държавата е пряко замесена в него. Вече видяхме, че, от една страна, това се случва благодарение на промените в правните отношения. Но, от друга, това се случва благодарение и на печатането на необезпечени пари, и на промените в основния лихвен процент. Не бива да забравяме, че банките също са стопански агенти, които се влияят от „светофара“ на лихвите, затова когато те бъдат изкуствено занижени от централната банка – нещо, което се случи в годините след Голямата рецесия, но и по време на много други исторически събития – те започват да отпускат значително повече кредити (т.е. да създават кредитна експанзия).
Ефектите от кредитната експанзия са много и може би заслужават отделна статия. Но все пак ще посочим, че сред тях е създаването на балони в икономиката (например известният балон на имотния пазар), погрешните икономически решения от страна на домакинствата и бизнесите (тъй като в процеса на кредитна експанзия е задължително лихвите да са по-ниски, отколкото биха били иначе) и, може би най-важно, повтарящите се цикли на бумове и рецесии, от които съвременните икономики страдат хронично. Така че дори и вие самите да не сте направили погрешни икономически решения, подлъгани от изкуствено занижената лихва, то е много вероятно промените в цените, до които води кредитната експанзия (те се покачват, по причини, които са извън обхвата на тази статия), все пак има голям шанс да сте били засегнати от ефектите в стопанството, случващи се по време на криза.