Какво представлява рефинансирането на кредит

Нерядко като хора, които са изтеглили кредит, имат усещането, че – макар да са направили подробно проучване на алтернативите, предлагани във финансовата система – не са сключили възможно най-изгодния договор за заем. Това е особено вярно в случая на дългосрочните потребителски или корпоративни кредити, условията при които с течение на времето може да се окажат драстично по-различни от първоначално договорените параметри. Например ако е изтеглен 20-годишен кредит, но на втората година лихвеният процент по него се коригира в посока нагоре в резултат на флуктуации в индикаторите, спрямо които той се индексира, потребителят може да се окаже в не много благоприятната ситуация, при която трябва да връща по-голяма сума от очакваното.

Поради тези, а и по други, причини, кредитополучателите може да се окажат в ситуация, в която искат да променят условията по кредита по начин, който улеснява неговото изплащане. Това се случва посредством рефинансирането на кредита. Чрез този процес изтегляме нов кредит, при по-добри условия, с който се изплащат вече съществуващите задължения. В тази статия ще видим до какви точно промени може да доведе рефинансирането, както и по какъв начин всъщност може да рефинансираме заема или заемите си.

Какво променя рефинансирането?

Фундаменталната идея зад рефинансирането е проста – ние, като потребители, независимо дали в ролята на частни или юридически лица, искаме да облекчим условията по кредита си. Затова нашата цел най-често е или да постигнем понижаване на лихвения процент по кредита, или да коригираме времевия период на неговото изплащане, или пък да консолидираме няколко отделни кредита в едно общо задължение. Също така, ако очакваме благоприятни изменения на пазарите, можем да искаме кредитът да се промени от фиксирана към променлива лихва или обратното. Друг сценарий е този, при който имаме нужда от допълнително финансиране, което надвишава размера на първоначално изтегления кредит. В този случай новият кредит, чрез който рефинансираме старите си задължения, е с по-голям размер от тях. Разбира се, нерядко целта на потребителите при рефинансиране е да се изменят няколко компонента на задълженията едновременно.

Математиката зад рефинансирането на един кредит

Ето как изглежда един от най-често срещаните сценарии за рефинансиране на кредит – този, при който едно старо задължение с по-висок лихвен процент се изплаща посредством нов кредит, който е изтеглен при по-изгодни условия, в случая – при по-ниска лихва.

Семейство Иванови са открили, че лихвите по ипотеките на пазара са ниски и са решили да си закупят жилище. Те са изтеглили 100 хил. лв. при годишен лихвен процент от 5%, а срокът, в който възнамеряват да изплатят заема си, е 10 години. Така те са пресметнали, че за целия период ще изплатят общо 127 278 лв., а месечната им вноска ще възлиза на 1 060 лв.

Сценарий 1: Рефинансиране с понижаване на лихвения процент

За тяхно съжаление обаче, точно след приключване на първата година, индексът Euribor се покачва, а заедно с това се променя и лихвеният процент по техния кредит, който от 5% се повишава на 6,5% годишно. На тях им остава да изплатят още малко над 92 хил. лв. от главницата по кредита си, но сметката им показва, че ако не намерят начин да понижат лихвата по кредита си, за оставащите девет години, през които трябва да обслужват задължението си към финансовата институция, ще трябва да изплащат по 1 128 лв. на месец, а общата сума, която ще трябва да върнат, ще нарасне до над 137 хил. лв.

Иванови решават, че увеличението на общата сума и на тежестта върху месечния им бюджет не е оправдано; нещо повече, те откриват, че покачването на лихвения процент ще промени дела на лихвата спрямо главницата, при това немалко – за целия период на обслужване на кредита първата ще нарасне от 21% до почти 25% (покачване от почти 4 процентни пункта). Затова те започват да търсят по-изгодни кредитни условия, т.е. насочват се към рефинансиране на кредита си.

Те забелязват, че лихвените проценти по кредитите в икономиката като цяло са се покачили. Въпреки това сем. Иванови откриват друга финансова институция, която е склонна да им отпусне ипотечен заем, с който да рефинансират първоначалния си кредит, при годишен лихвен процент от 5,5%. Това е по-висока лихва от тази по оригиналния им кредит, но все пак е с 1 процентен пункт по-ниска от корекцията по него, затова изтеглят нов заем на стойност 92 092 лв., колко е оставащата главница по първоначалната ипотека, и с новото си финансиране я изплащат. Таблицата по-долу нагледно показва как изглеждат измененията за техните финанси при варианта на рефинансиране на кредита им и при алтернативата, при която те не прибягват до такова действие.

Таблица 1: Ефекти от различните кредитни сценарии за сем. Иванови, които рефинансират кредита си със заем с по-ниска лихва

Условия по кредита\Вариант	Вариант 1: Оригинален ипотечен кредит без корекция на лихвения процент	Вариант 2: Оригинален ипотечен с корекция на лихвения след първата година процент и отказ от рефинансиране	Вариант 3: Рефинансиране на ипотечния кредит
Главница (за целия период)	100 000 лв.	100 000 лв.	100 000 лв.
Изплатена лихва (за целия период)	27 278 лв.	37 693 лв.	32 775
Месечна вноска след корекцията в лихвата	1 060 лв.	1 128,5 лв.	1 083 лв.
Общо изплатена сума	127 278 лв.	137 693 лв.	132 775 лв.

 

От показаното се вижда, че рефинансирането на кредита никак не е безсмислено – при варианта на общо покачване на лихвите в икономиката чрез рефинансиране на първоначалния заем с нов, който има с 1 процентен пункт по-ниска лихва, семейство Иванови спестяват около 5 хил. лв. от общата сума, която ще трябва да върнат. Ако приемем по-различна хипотеза, а именно, че няма покачване на лихвите изобщо, а семейството просто рефинансира първоначалния заем след първата година с такъв, който има по-ниска лихва, спестяванията ще са още по-значителни.

Сценарий 2: Рефинансиране с удължаване на срока на изплащане

Във втория вариант, който ще разгледаме, сем. Иванови са изправени пред същата ситуация – изтеглят ипотечен кредит с размер от 100 хил. лв. при първоначална лихва от 5% и период на обслужване от 10 години, а след първата година лихвеният им процент се увеличава на 6,5%. В този случай те не откриват възможност на пазара за понижаване на лихвения процент, затова решават да понижат месечната вноска, която изплащат, като рефинансират първоначалния си ипотечен кредит с нов заем с по-дълъг срок на обслужване – 15 години и с размер от 92 092 лв. (колкото е размерът на главницата за оставащите девет години от първоначалния им заем). Това ще се отрази на финансите им по следния начин:

Таблица 2: Ефекти от различните кредитни сценарии за сем. Иванови, които рефинансират кредита си с такъв с по-дълъг период на обслужване

 

Условия по кредита\Вариант	Вариант 1: Оригинален ипотечен кредит без корекция на лихвения процент	Вариант 2: Оригинален ипотечен с корекция на лихвения след първата година процент и отказ от рефинансиране	Вариант 3: Рефинансиране на ипотечния кредит
Главница (за целия период)	100 000 лв.	100 000 лв.	100 000 лв.
Изплатена лихва (за целия период)	27 278 лв.	37 693 лв.	60 210 лв.
Месечна вноска след корекцията в лихвата	1 060 лв.	1 128,5 лв.	802 лв.
Общо изплатена сума	127 278 лв.	137 693 лв.	160 210 лв.

 

При този сценарий в дългосрочен план семейство Иванови се оказват по-ощетени, защото абсолютният размер, който ще върнат, е с почти 23 хил. лв. по-висок от този, който се получава без прибягването до рефинансиране. Но в случая целта е постигната и размерът на месечната вноска е понижен значително – с повече от 300 лв. спрямо тази във Вариант 2. До такова решение може да се достигне, ако домакинството изпитва текущи финансови затруднения, например при безработица на някой от неговите членове.

В действителност обаче често задълженията могат да се рефинансират с промяна на повече от един параметър по тях. Така домакинствата и фирмите могат да постигнат още по-добър баланс за техните цели между лихвен процент, период на изплащане, месечна вноска и общ размер на изплатената сума. По този начин рефинансирането на заемите се превръща във важен потенциален инструмент за всички пазарни участници, тъй като осигурява по-голяма гъвкавост, възможности за по-добро финансови планиране и варианти за реализиране на спестявания.