City Cash

Кредитната криза от 1772 г.

Коментара
Споделяния

Учебниците по икономика определят периода около 1770 г. като момента, в който започва един от най-значимите феномени в човешката история – Индустриалната революция, чийто стопански и социокултурни отражения променят значително бъдещето на човечеството и продължават да се усещат и днес. Именно по това време в Англия, считана като родното място на тази епоха, икономиката вече се развива изключително скоростно. По това време Британската империя е на върха на могъществото си и над нея слънцето никога не залязва, обхващайки Индия, Австралия, Америка и части от Африка. Но само няколко години по-късно ще се окаже, че, икономически погледнато, Индустриалната революция започва с фалстарт, до голяма степен благодарение на банковите практики, наложили се в този период.

Началото на кредитната експанзия

Динамичното нарастване на икономиката започва още през предишното десетилетие на века. В средата на 60-те години на XVIII в. размерът на отпусканите кредити нараства значително, което води до бум както на производството, така и на търговията. Разбира се, увлечени от залелия публиката оптимизъм, банките и финансовите институции, както много често се случва в историята, започват да отпускат средства, необезпечени с реални депозити или инвестиционни активи. Процесът на кредитната експанзия е в разгара си.

Този процес е подхранван от кредитните институции чрез хитри финансови практики и все по-нарастващи борсови спекулации. Техен постоянен обект са акциите на Източноиндийската компания, измежду всички останали, която по това време има осигурен от правителството монопол в търговията. Въпреки облагодетелстваната си позиция обаче, този мастодонт всъщност не се намира в прекрасно цветущо здраве и много финансови спекуланти всъщност залагат срещу цената на акциите на компанията.

Началото на кризата от 1772 г.

Една от финансовите институции, очакващи цената на акциите на Източноиндийската компания да продължат да спадат, е банката основана от Нийл, Джеймс, Александър Фордис и Даун. Но се оказва, че тяхната спекула на финансовите пазари не се отплаща. Нещо повече, банката губи 300 хил. паунда – огромна сума по това време и тъй като всъщност не е способна да ги изплати, Александър Фордис дори бяга във Франция, опасявайки се от публичното наказание (самият той дължи около 100 хил. паунда, които всъщност е взел на кредит, за да използва за спекулация). Останалите финанси, които банката използва за спекулацията с акции, всъщност идват от депозитите, направени в нея. Трябва да се припомни, че по това време банките все още са оперирали при различна от съвременната система. Преди три века от тях се е очаквало да поддържат депозираните средства винаги разполагаеми за вложителите си. Това е така, тъй като през тази епоха при депозиране на активи банкерите не са получавали собствеността върху тях, а само задължението да ги съхраняват. За тази си услуга обаче те са начислявали такса, която, на теория, е била начинът им за реализиране на печалба.

Както се вижда, не точно така се е случвало в действителност. Затова когато банката на четиримата обявява, че спира изплащанията на депозитите и затваря врати на 8 юни 1772 г., вестта поражда паника у публиката. По тази причина не е и случайно, че Александър Фордис се укрива, тъй като никой вложител в една кредитна институция не иска да открие, че изведнъж на практика няма достъп до средствата си. За да не се окаже, че са сполетени от същата съдба, клиентите на останалите банки започват да се насочват към тях, за да получат депозитите си, което буквално на 9 юни принуждава още три големи финансови институции (сред които е банката на Vere, Glyn & Hallifax) да преустановят изплащането на депозитите на вложителите си. Кризата от 1772 г. официално е започнала. 

Разразяването на кредитната криза

Излизащото по това време в Англия списание Gentleman’s Magazine описва усещането за кризата от 1772 г. по следния начин: „Нито едно друго събитие за последните 50 години не е нанесло по-фатален удар и върху търговията, и върху публичния кредит.“ Авторите са прави. Всъщност от самото си начало кризата от 1772 г. се разпространява скоростно сред представителите на финансовия сектор, като освен първите няколко банки, които спират изплащането на депозитите си, фалити засягат още двадесет такива. Причината за това е, че, изглежда, неправомерното използване на парите на вложителите за лични нужди е било масова практика в банковите среди по това време. Това допускане се потвърждава от действителността – ако бяха съхранявали депозитите на клиентите си, компаниите нямаше да изпитват финансови затруднения. Всъщност известен брой банки, които се придържат към правилата, наистина остават незасегнати. В крайна сметка обаче вложителите в банковата система на Лондон губят спестявания на обща стойност 3 млрд. паунда.

Но фалитите не се ограничават до банковия сектор – само до края на 1772 г. компаниите, които затварят врати в Агнлия поради неплатежоспособност, са два пъти повече, отколкото е средният брой на годишните банкрути през последните пет години. Година по-късно бизнесите в империята продължават да имат затруднения и броят на фалитите нараства още повече. Кризата оказва сериозен удар и върху самата Източноиндийска компания, чийто акции все пак се сриват, както Александър Фордис е очаквал. За това обаче има и допълнителна причина, а не само загубата в доверието на публиката и фалитите на спекулантите. Всъщност компанията одобрява издаването на банкноти на стойност 212 хил. паунда от служителите си в Индия за закупуване на вносни стоки. Тъй като те злоупотребяват с това в големи мащаби, общият размер, който Източноиндийската компания трябва да заплати, надхвърля милион паунда, а след продажбата на получените стоки в Англия се оказва, че постъпленията не стигат за погасяване на задълженията. Дори и понижаването на дивидентите – мярка, до която ръководството прибяга, не успява да спаси ситуацията и в крайна сметка Източноиндийската компания е спасена от английското правителство през 1773 г.

Докато Източноиндийската компания обаче е във фалит, ефектите от кредитната криза от 1772 г. се разпростират и извън пределите на Англия. Първите засегнати са Шотландия, където банката Ayr спира плащанията още на 24 юни 1772 г. (нейните задължения възлизат на 1,2 млн. паунда). До зимата от кризата е засегнат и Амстердам, който през XVIII в. е финансовото сърце на Европа. Там фалит застига Clifford & Sons, измежду останалите банки. Разбира се, тя не пропуска да се отрази и на производителите в колониите, особено в Америка, които разчитат в голяма степен на финансиране от империята.

Кредитната криза и независимостта

Но ролята на Източноиндийската компания в кризата не приключва с нейното състояние на де факто неплатежоспособност. За да възстанови загубите си и поради невъзможност да разчита на Банката на Англия за кредити, тя започва да продава огромните си резерви от чай, възлизащи на около 8 млн. тона. Със Закона за чая (Tea Act), приет през 1773 г., британското правителство осигурява на компанията неправомерни конкурентни предимства върху търговията с чай в колониите, в ущърб на местните търговци, които са принудени да плащат данък върху търговията с чай. Тази ранна форма на кронизъм и лобизъм разгневява значително местното население и в крайна сметка довежда до Бостънското чаено парти, състояло се на 16 декември 1773 г. При този протест в пристанището на Бостън са изсипани всички 342 сандъка с чай, превозвани от три кораба на Източноиндийската компания. Това е първият сериозен протест срещу действията на Англия. След няколко години на репресии и контрадействия между двете страни, той ще прерасне в Американската война за независимост от 1775 г. 

Даниел Василев

Даниел Василев

Бизнес редактор в списание Forbes

Препоръчани постове

Древен Египет и първата държавна банка в историята

История / ноември 2019

Кой печели и кой губи при спукването на имотен балон

Инвестиции / октомври 2019

Как се надува имотен балон в няколко лесни стъпки

Инвестиции / октомври 2019

Създателят на съвременната логистика

История / септември 2019

Стратегии за рефинансиране на кредит

Инвестиции / август 2019

Какво представлява рефинансирането на кредит

Инвестиции / август 2019

Datto - Пазителят на данните

История / август 2019

Джон Лоу - Кредитният вълшебник на Франция?

История / юли 2019

Анатомия на кредитната експанзия

Инвестиции / юли 2019

Какво представлява кредитната експанзия

Инвестиции / юли 2019

Кредитната криза от 1772 г.

История / юни 2019

Крахът на Банката на Амстердам

История / юни 2019

Кредитните фалити на българската икономика

Инвестиции / май 2019

Банката на Медичите – крахът на кредиторите на Ренесанса

История / април 2019

Какво е кредитната карта?

Инвестиции / март 2019

Какви са лихвените проценти по кредитите

Инвестиции / март 2019

Съществуващите видове кредити

Инвестиции / март 2019
Въведи коментар

Използвайки сайта ни, ти се съгласяваш с нашaта Политика за бисквитки.