Лихвата – същност и зараждане. Видове лихва

Прочети следващата статия, за да научиш:

• Какво е определението за лихва, нейната същност и възникване?
• Колко видове лихва има и каква е разликата между тях?
• Каква лихва да избереш при тегленето на кредит или влог?

 

Всепризнатото определение гласи, че лихвата е сумата, която заемащият пари дължи на заемодателя срещу временно използване на паричен ресурс. Статистиката сочи, че всеки трети човек в България ползва кредит, следователно най-малко една трета от българите се вълнуват от въпросите, свързани с лихвите. Убедени сме, че голяма част от тях биха предпочели те да не съществуват. Това обаче е изключително опасно и пагубно за икономиката. Лихвата е необходимото зло, а отрицателната или нулева такава, прилагана дългосрочно, подрива икономиката. 

Същност и зараждане 

В икономиката лихвата е съотношението между оценяването на текущите блага в сравнение с бъдещите. Думата „лихва” произхожда от праславянската „liхva”, която от своя страна е заемка от готска дума, означаваща „заем”. Счита се, че лихвата не е съвременен продукт, а корените ѝ можем да търсим далеч назад във времето – дори преди появата на парите. 

В далечното минало, когато хората разменяли стоки и услуги – т.нар. бартер – и когато заемали нещо, от което се нуждаели в момента (брашно, ечемик, зеленчук и т.н.), при връщането му, по неписано правило, те давали и малко отгоре като благодарност. По-късно се появяват лихварите, а лихварството се превръща в доходна дейност, харесвана от едни и отричана от други, преследвана от закона, от религиите, но оцеляла през вековете. Днес в някои страни то продължава да е класифицирано като незаконна дейност и да се наказва с лишаване от свобода. 

Видове лихва. Проста и сложна лихва

Лихвата бива проста, сложна, фиксирана, променлива. Простата лихва се изчислява само върху заетата сума, а самата лихва не се прибавя към основната сума при олихвяване, за да носи и тя лихва. При сложната лихва наблюдаваме такова прибавяне, тоест получава се лихва върху лихвата. Простата лихва е много по-лесна за изчисляване и по-разбираема за потребителите. При нея е възможно сами да пресметнете, знаейки лихвата, каква обща крайна сума ще трябва да върнете на заемодателя си, ползвайки кредит. 

Ако например сте получили 100 лв. кредит за една година с годишна лихва 10%, то в края на годината ще сте изплатили 110 лв., където 100 лв. се явяват главницата – взетата сума, а 10 лв. е лихвата, равняваща се на 10% от 100 лв. Доста повече усилия са нужни за изчисляване на сложната лихва.

Фиксирана или променлива лихва при кредита – какво да изберем?

Фиксираната лихва не се променя от момента на взимане на кредита до момента на връщането му. Предполага изплащане на една и съща вноска по кредита всеки месец. Дава доза сигурност, тъй като сте наясно каква точно сума ще върнете на заемодателя си и колко средства месечно трябва да предвидите за връщането ѝ до пълното погасяване на кредита. Липсват и неприятни изненади – повишаване на лихвата, повишаване на месечната вноска. Това прави планирането на бюджета и изплащането на кредита по-предсказуемо и по-сигурно. Недостатък е, че при спад на пазарните лихви, фиксираната лихва няма да падне, тя остава непроменена, поради което и месечната вноска няма да се редуцира, както би станало, ако лихвата е променлива. 

При променливата спадът на пазарните лихви води до спад на вноската по кредита. Кредитите с плаваща лихва като цяло са и по-евтини, тъй като рискът, свързан с промяна на лихвите нагоре, е риск за потребителя, а не за заемодателя. Кредитите с променлива лихва са добър избор, ако се очаква стабилност на пазарния индекс или спад. При риск от увеличение на индекса хората, които обичат сигурността, предпочитат фиксираната лихва, която остава непроменена дори при повишаване на пазарните лихви. Плаващият лихвен процент е сбор от непроменяща се през целия период на кредита фиксирана надбавка и променящ се компонент – референтен лихвен процент. Той бива основен лихвен процент (БНБ го определя), пазарен индекс, банков лихвен процент (различен за всяка банка, тъй като се определя индивидуално от нея). 

И докато въпросът: кредит с плаващ или не лихвен процент да избера, да не е най-важният за потребителите на краткосрочни кредити, то той трябва да е основен за онези, решили да се възползват от дългосрочен или ипотечен кредит, при който изплащането на вноските продължава 10, 30 или повече години. Необходимо е повишено внимание и при промоционални лихвени проценти – възможни са подводни камъни - те да са такива само до следващото преразглеждане на банковия лихвен процент, което може да се случва многократно в рамките на една година.

Декурзивна и антиципативна лихва

Разликата между двата вида лихва е в това кога се начислява и изплаща тя – предварително или в края на лихвения период, когато сумата по заема е действително използвана. Антиципативната се изплаща в началото, а декурзивната – в края, поради което дори при еднакъв лихвен процент антиципативното олихвяване води до заплащане на повече пари.

Лихви по депозити и лихви по кредити

Докато стремежът на теглещия кредит е да намери най-ниската и изгодна лихва, то внасящият депозит търси точно обратното – къде са най-високите лихви по депозити, които да са по-високи от инфлацията и да донесат най-добра доходност на парите му. 

Лихвите по депозитите са винаги по-ниски от лихвите по кредитите. За жалост! Но тази разлика формира част от дохода на финансовите институции и позволява те да продължат да съществуват. За щастие! Що се касае за лихвите по депозитите, то срочните са по правило с по-изгодна и висока лихва от безсрочните.

Защо нулевите и отрицателните лихви не са върха на щастието?

През последните години сме свидетели на нетипични практики – търговски банки плащат на централни, за да съхраняват парите им, вместо да получават доход за влога си от тях, а редица държави (Франция, Япония и други) получават средства заради това, че са взели кредит, вместо да заплащат лихва на заемодателя за взетия кредит. 

Това странно и противоестествено явление са така наречените нулеви и отрицателни лихви. Те намират своето място, значение и полза, когато се употребяват краткосрочно в помощ на икономиката, инвестициите и заетостта, но биха нанесли фатални щети на световната икономика при дългосрочна употреба. Ако нискорисковите активи имат дълготрайно нулева или отрицателна лихва, инвеститорите ще се насочат към високорискови с цел да имат печалба и доходност, тъй като инвестициите без доходност ще доведат до краха и фалита им. Тази концентрация на финанси във високорискови сектори представлява огромна опасност за системата и може да доведе до криза в икономиката.