Негово величество КРЕДИТЪТ

 

Светът се управлява от парите. Те са необходима основа и крайна цел за много начинания. Недостигът им в определен момент или обем, необходим за постигане на целите ни – покупка на скъпа вещ, екскурзия, строителство, бизнес, инвестиция, често компенсираме с кредит. Статистиката за последните години сочи, че всеки трети българин е взел кредит. Очаква се броят на кредитополучателите да нараства, поради появата на бързи, удобни, дистанционни начини за кандидатстване, одобрение и получаване на кредит. Кога се появяват кредитите, как са изглеждали те в миналото и какви са били целите им са редица въпроси, отговорите на които са интересно и полезно четиво. Точно за времето, в което чакате да получите парите си и да постигнете с тях мечтаната цел.

Зараждане на кредитите

Кредитът е стар… колкото светът. Любопитен факт е, че дори в Библията се среща думата лихва. Кредитите и лихвите възникват много преди появата на парите, във времето, когато властвал бартерът и хората разменяли стоки и услуги, които имали и предлагали, за такива, от които се нуждаели. По неписано правило, когато взимали назаем нещо, което им е било нужно и липсващо в момента – храна, зърно, месо и др., при връщането му като благодарност давали малко повече от взетото – една негласна лихва. За лихви и заеми се говори още в първите канони от сборника на Ману, Индия, XXIV век пр.н.е. В сборника със закони на цар Хамурапи, древен Вавилон (XVΙIΙ век), можем да се запознаем с наложените ограничения на лихвите по кредитите. Отношението към лихварството невинаги е било положително. То било забранено през античността и средновековието и обявено за аморална и незаконна дейност. Осмивано е и от хората на изкуството – писатели, запечатали омразните образи на лихвари в творбите си, „рисувайки ги“ в най-черни краски. Редица са и известните личности от миналото, за които се знае, че са ненавиждали лихварството. И днес можем да посочим страни, в които лихварството продължава да е забранено и преследвано от закона – Иран, Пакистан и други. За разлика от него, кредитирането, узаконено с ясни, писани правила и извършвано от финансови институции, се развива и бележи подем.

Банкерът Джон Лоу, основател на първата обществена банка във Франция, въвел книжните пари в употреба, създал за крал Луи ХV далновидна система на кредита и банкирането. Системата се оказва толкова добра и подходяща, че части от нея откриваме и днес и са залегнали и в съвременното кредитиране. Компанията „Мисисипи“ на Джон Лоу обещава на хората бързо забогатяване, големи печалби, но не съумява да удържи на думите си и да изпълни обещаното. Огромни купчини пари са отпечатани, но те се оказват без стойност и покритие. Случилото се обаче създава друга добавена стойност – учи за опасността от кредитирането и защо е необходимо да се борави с кредитите разумно, прецизно и  обмислено.

Кредитът днес и кредитът в България

Кредитът не създава пряко богатство и стойност, но решава редица проблеми на хората – помага им да извършат покупка на имот или да стартират и развиват бизнеса си – нещо, което би било невъзможно без кредита. Той способства и за по-бързо икономическо развитие, подпомага развитието на производството, тренира и развива отговорното поведение на получателя на парите, води към разумно разходване на заетите средства и дисциплинираност по отношение на тяхното своевременно връщане.

Кредитът в България е познат на всеки трети. Нестабилното финансово положение, забавянето на заплати и междуфирмени разплащания водят до необходимост от свежи и бързи пари, чието отпускане е улеснено, опростено, без нужда от голям брой документи и без безкрайно чакане до получаването на кредита. Модерното кредитиране  у нас започва след Освобождението, когато е създадена банковата система. Поставено е началото на събирането на средства и отпускането им  на нуждаещите се при определени правила и срещу определена лихва. У нас лихварството не отмира бързо. То е действащо и в началото на XX век. Земеделските производители трудно получавали кредити от финансовите институции, поради което често се обръщали към лихварите, за да разрешат проблема си. И макар държавата да се опитвала да пресече дейността им с всички сили, данните сочат красноречиво, че усилията са били напразни – в края на XIX и началото на XX век сумите, отпуснати от лихвари, достигнали цели 80-90 милиона лева, което се равнявало на 2/3 от активите на БНБ по същото време.

 

На сцената излиза… БЪРЗИЯТ КРЕДИТ

Тъй като историята на зараждането и развитието на кредитите е динамична, формата им непрекъснато се променя и развива, е трудно да определим кога точно е рождената дата на бързите кредити. Счита се, че началото им в модерен, съвременен вид е поставено в САЩ през 80-те години на XX век. Частици от съществуването им обаче откриваме много назад във времето. За техен прародител е спрягано лихварството. Бързите кредити до заплата също не са продукт на нашия век и съвсем не са се появили в наши дни. Данни за даване на пари на наетите работници в аванс – като заем до заплата – намираме през XIX век. Но кредитирането не било узаконено, нямало ясни и писани правила. Началото на узаконяването дошло след 1935 година, когато лихвари пребили свещеник, поради невръщане на взетите пари. Инцидентът станал причина за разговори, инициативи и стъпки за решаване на проблема, породен от липсата на ясни, писани правила.

Кредит онлайн – продукт на модерното време

Съвсем млади и без аналог в миналото са кредитите, които се искат, одобряват и отпускат онлайн, без да напускате удобството на своя дом или офис. Появата и развитието им са свързани с развитието на глобалната мрежа – интернет през 90-те години на миналия век, както и с модернизиране на бита на хората. Ако допреди години компютърът беше дефицитна стока, налична в институции и училища, днес той е неотменна част от всеки дом, а умните телефони, които почти всеки има, са малки компютри в нашия джоб. Всичко това промени начина на отпускане на бързите кредити, начина на кандидатстване за тях и направи процеса бърз, удобен и модерен и за двете страни. Това помага на много хора да получат пари навреме, в момента, в който възникне необходимостта от тях, за да покрият важни нужди или по-големи покупки. Необходимо е само да помним да харчим кредита разумно и да внасяме редовно вноските си.