Анатомия на кредитната експанзия

Настъпването на всяка рецесия винаги е голяма новина. В светлината на такова събитие, публиката очаква отговори, защото много хора са засегнати (модерно е да се твърди, че никой не е можел да го предвиди). И докато в този момент икономистите и финансите попадат под светлината на прожекторите, за да обяснят какво е довело до депресията на стопанството, всъщност вниманието на всички икономически агенти е трябвало да бъде изострено значително по-рано – още в момента на началото на бизнес цикъла, т.е. в периода на експанзията. Но за да се добие пълна представа за целия цикъл, сега ще разгледаме пълната последователност от събития, до които довежда кредитната експанзия, като ще разгледаме какво се случва в стопанството стъпка по стъпка.

Първа фаза – експанзия

Както вече разяснихме, кредитната експанзия представлява отпускането на кредити, които не са обезпечени с действителни спестявания от страна на стопанските агенти във финансовата система. Същевременно понижените лихви по кредитите не само не довеждат до спад на потреблението, но напротив – създават допълнително търсене на капиталови ресурси (спомнете си аналогията със светофара). Резултатът от това е, че корпоративният свят започва дългосрочни проекти, които едва ли ще може да довърши, докато домакинствата правят покупки на дълготрайни потребителски стоки (като жилища и нови автомобили).

Това търсене на капиталови стоки (като машините например) и на дълготрайни потребителски стоки довежда до покачване на техните цени. Отново ако се върнем към примера с балона на имотния пазар, то ясно се вижда как в действителност се случва точно този феномен, който започва да привлича още повече инвеститори и потребители към жилищата. Ценовият растеж, разбира се, е причина за нарастване на приходите на компаниите в отраслите, в които бумът се отразява. Тук е моментът да се отбележи, че кредитната експанзия не се разпростира равномерно в икономиката. Ако банките увеличат кредита с 10%, някои отрасли – тези, до които основно достигат новите кредити, като производителите на капиталови стоки или на активи, от които пряко зависи бумът – ще отчетат по-силно ефекта му, докато кредитната експанзия може да не се отрази на други от тях.

Ръстът на приходите, както и общият оптимизъм на пазарите и сред домакинствата, води до поскъпване на акциите на компаниите. Това е положителен феномен, разбира се, защото сам по себе си и изваден извън контекста на кредитната експанзия той означава, че икономиката се представя добре. Именно поради тази причина борсовите индекси се следят внимателно в значимите икономики като САЩ, където Федералният резерв (централната банка на страната) може да реагира с инфлация (печатане на нови долари от нищото), ако те започнат да спадат. Целта на институцията, а и на другите като нея, е да се запази оптимизмът и у инвеститорите, и у потребителите. Но в случая ние знаем, че в рамките на контекста на кредитната експанзия борсовите индекси не се движат от действителни спестявания в стопанството, а от изкуственото явление на отпускането на необезпечени кредити; т.е. от феномен, който по своята същност не може да продължи вечно. Етапът на растежа, основаващ се на кредитна експанзия, е фазата, през която благоденствието в икономиката може да се сравни с пясъчен замък, построен непосредствено на морския бряг.

Втора фаза – кредитен и икономически бум

Ръстовете на търговията, цените на акциите и приходите на компаниите започват да оказват отражение и върху заетостта. Затова компаниите, които първи усещат бума – тези, произвеждащи дълготрайни потребителски и капиталови стоки – започват да търсят нови служители, за да се справят с увеличените поръчки. Това води до покачване на заплатите, паралелно с нарастването на цените на капиталовите стоки и все по-бърз темп на нарастване на акциите на компаниите. Така в тази фаза на бума оптимизмът се засилва още повече, защото ефектите от кредитната експанзия започват да се усещат от много от домакинствата. Техни членове, които до преди това са били безработни, вече най-вероятно не са, а възнагражденията на работещите така или иначе вече са започнали да растат. 

От своя страна, този ръст на заплатите оказва последващ ефект в икономиката. Докато до този момент на кредитната експанзия са се покачвали цените основно на дълготрайните потребителски и капиталови стоки, то увеличаването на заплатите води и до по-високи обеми на крайното потребление. Благодарение на това, във втората фаза на бизнес цикъла започва да се наблюдава и ръст на цените на потребителските стоки за недълготрайна употреба. Тук трябва да отворим скоба за важен теоретичен елемент, който се отразява и на практика. За много икономисти определението за „инфлация“ е увеличаване на цените в икономиката. Това не е така – инфлацията всъщност означава увеличаване на паричното предлагане. Но все пак, тъй като по време на етапа на бума в бизнес цикъла цените започват да се покачват, някои (дори водещите теории) погрешно правят извода, че „инфлацията“ е признак за здрава икономика и дори големите централни банки имат инфлационни таргети. Дори и да не коментираме, че те никога не ги изпълняват, тези техни действия са следствие от напълно неправилното тълкуване на икономиката.

Трети етап – криза

Единствената причина за описаните ефекти е, че „светофарът“ на лихвения процент е показвал зелена светлина, когато всъщност е трябвало да свети в червено. Във всеки случай банките не могат да увеличават изкуствено кредитите до безкрай, защото по този начин „оголват“ собствените си позиции – те все пак трябва да имат някакви парични резерви, с които да оперират, а да не забравяме, че немалка част от техните кредити са дългосрочни. В крайна сметка техните резерви намаляват дотолкова, че темпът на увеличаване на кредитите се забавя (за това може да има множество причини, но неминуемо се случва), а лихвеният процент се покачва. Това обаче е сериозен удар за бизнеса, който се развива единствено заради изкуствено понижените лихвени проценти по кредитите. Тъй като те могат да съществуват до голяма степен благодарение на тях, когато лихвите се покачат, бизнесите започват да фалират.

Но тук има и друг ефект, който винаги приковава вниманието – без достъп до евтино финансиране, балонът на борсите се спуква или претърпява сериозна корекция (в случаите, в които централните банки създадат от нищото нова ликвидност). Това се отразява скоростно върху много икономически отрасли и генерира загуби за много инвеститори, компании и финансови институции. Всъщност, сам по себе си сривът на фондовата борса води до множество фалити (той не е причината за тях обаче, тъй като причината всъщност е кредитната експанзия).

Четвърти етап – депресия 

Но някои ефекти, започнали в предишните фази на бизнес цикъла, не могат да спрат автоматично. Търсенето на потребителски стоки увеличава все по-бързо цените им и в крайна сметка те изпреварват темпа на покачване на заплатите. В действителност това означава, че домакинствата, които са се радвали на по-високи доходи, всъщност се оказват ограбени от кредитната експанзия поради спада на реалните заплати. Но негативите за заетите не спират дотук. След като отраслите, произвеждащи капиталови стоки, са първите, които са усетили „положителните“ ефекти от кредитната експанзия, сега също те са пионери в досега си до отрицателните. Поради срива на печалбите, те започват да освобождават масово служители – ръстът на заетостта се обръща в ръст на безработицата.

Вече банките изпитват сериозни затруднения, защото са отпуснали дългосрочни кредити, които не могат да спомогнат за справяне с текущите проблеми на ликвидността им. Затова те или фалират, или биват спасени от държавите (както се случи по време на последната криза от 2008 г. в много части по света). Но който и сценарий да се случи, те със сигурност допълнително свиват кредитирането и увеличават още повече лихвите по кредитите. Това, от своя страна, задушава както останалите непокътнати отрасли на икономиката, така и домакинствата, които вече изобщо не могат да помислят за дълготрайни потребителски стоки.

Проблемите с печалбите не спират дотук и погрешно започнатите предприемачески проекти биват ликвидирани поради невъзможността да се издържат чрез евтин кредит. Това допълнително увеличава както фалитите, така и на безработицата и песимизма. Същевременно обаче свиването на предлагането и на крайни потребителски стоки (до известна степен дължащо се на несигурността и на затрудненият достъп до кредитиране) води до допълнително увеличение на техните реални цени, което допълнително ощетява крайните потребители. Така изкуственият ентусиазъм, създаден от кредитната експанзия, води до реална нищета, фалити, крах на банковия сектор и капиталовите пазари, спукване на създадените балони и последващото от всички тях понижаване на брутния вътрешен продукт.

Пети етап – корекция

Дори и тук има лъч оптимизъм – всъщност фалитите са процес на очистване на стопанството от погрешните инвестиции, породени от кредитната експанзия. В този ред на мисли, страданието, през което минават домакинствата и бизнесите, е като махмурлукът след запой. Той е неприятен, но означава, че организмът се възстановява към нормалното за себе си състояние. Същинското възстановяване е постигнато, когато всички погрешни инвестиции са ликвидирани и реалните спестявания започнат да растат, за да могат в бъдеще да захранят икономически растеж, основаващ се на стабилни основи.