Банката на Медичите – крахът на кредиторите на Ренесанса

В края на Средновековието италианските градове държави, които в този период се конкурират помежду си, започват да генерират все повече богатство, благодарение на все по-скоростно развиващата се търговия. Разбира се, обменът на стоки е изисквал немалък капитал, така че паралелно с развитието на импорта е растял и (поне) още един сектор – финансовият, в частност банкирането. Измежду отделните фамилии, които откриват кредитни институции на Пиренейския полуостров бързо ще се открои едно име – това на Медичите, които успяват да се превърнат в най-богатото семейство в Европа по своето време. 

 

Воля за власт

 

Представители на фамилията Медичи са били въвлечени в банкирането и през XIV в., но за основаването на Банката на Медичите се приема 1397 г., когато Джовани отделя дейността си и се премества с капитал от 10 хил. златни флорина от Рим във Флоренция. Само за няколко години са открити клонове в Рим, Гаета, Неапол, а в последствие и в Женева, а когато Джовани Медичи почива през 1429 г. неговото благосъстояние вече е възлизало на 180 хил. златни флорина.

След неговата кончина банката не просто не преминава през затруднения, както често се случва при второто поколение от управленци на финансовите институции по това време, а продължава да се разраства. Десетилетие след нея банката на Медичите открива нов клон, в Брюге (днешна Белгия, тогавашна Фландрия), а след това и в Авиньон, Франция, който по това време е важно търговско средище, Милано и Лондон. Въпреки че основните приходи на институцията идват от Рим, където са съсредоточени около 60% от бизнеса им, клоновете на банката на Медичите често са финансирали дейности на влиятелни лица, близки до фамилията, например заема на стойност 179 хил. дуката към Франческо Сфорца, който никога не ги изплаща.

Благодарение на силната си мрежа от клонове във всички важни стопански центрове на Стария свят, банката на Медичите се превръща в най-голямата финансова институция в Европа, а собствениците ѝ – в най-богатата фамилия, като представителите на семейството са най-богатите хора на континента. Тяхното благосъстояние се оценява на 129 млрд. долара в съвременни средства, но трябва да се има предвид, че Медичите остават изключително могъщ клан през следващите поне три века. Нещо повече, благодарение и на тях през XV в. изкуствата в Италия процъфтяват, тъй като Медичите са били и покровители на много творци като Донатело, Филипо Брунелески и други. 

 

Медичите нарушават правилата на кредитирането и депозитите

 

Открития, направени през 1950 г. във флорентинския държавен архив, хвърлят значителна светлина върху някои от дейностите на фамилията, заобикалящи нормалното счетоводство. Тези открития включват тайните счетоводни документи на кредитната институция, в които е видно, че влиятелни личности от цяла Италия, включително благородници, принцове и самият папа, са имали тайни сметки в банката на Медичите.  Именно „тайните сметки“ са сред причините, довели до краха на тяхното благосъстояние, въпреки че първоначално те започват дейността си съвсем легално и действат като обикновена кредитна институция.

Архивите показват, че кредитната институция започва да приема депозити до поискване, а според тогавашното законодателство банките са били длъжни да изплатят главницата по такъв вид операция в момента, в който депозантът я е поисквал (от тук идва и тяхното наименование). Но банката на Медичите не е смятала да спази подобна разпоредба. Всъщност в документите срещу всеки депозант след 1442 г. е пишело колко вероятно е той да поиска средствата си. Относително бързо делът на депозитите до поискване става основен източник на средства за банката, които тя е използвала. Видно е, че едва три десетилетия по-късно депозитите до поискване са възлизали на половината от всички задължения на финансовата институция, като е вероятно това съотношение всъщност да е било и в полза на този вид финансов инструмент.

 

Крахът на империята „Медичи“

 

Нарушаването на правилата на традиционното кредитиране и депозиране е именно воденичният камък на врата на банката, който довежда до нейната гибел. Трудностите за банката на Медичите започват още около 1464 г. – именно периода, през който депозитите до поискване бележат стабилен растеж в нейното портфолио. Благодарение на тях банката е имала възможността да отпуска все повече нови кредити. Нейната цел е била да печели от лихвения процент, който кредитополучателите е трябвало да ѝ изплащат, а не само от вноските на вложителите си, които са ѝ плащали, за да пази парите им (които очевидно не са стояли заключени, а са циркулирали в икономиката под формата на кредити). Тази кредитна експанзия, създавана от банката на Медичите, а и не само от нея, води до стопански бум в градовете държави в Италия.

Към края на века обаче стопанското оживление започва да се забавя. До този момент то е подхранвано щедро от банката на Медичите, които са инжектирали като нови кредити пари, които не са имали да предоставят на други институции, тъй като са им били поверени на съхранение като депозити до поискване. Но финансовата институция масово злоупотребява с доверието на вложителите си, като в края на XV в. резервите ѝ възлизат на 10%. Това означава, че тя оперира с частичен резерв, като останалите 90% от депозитите до поискване всъщност са отпуснати като кредити. Не бива да забравяме, че по това време от банката се е очаквало да съхранява 100% от средствата, отпуснати като депозити до поискване.

За банкерите от фамилията може би не е било напълно ясно дори и в този момент, че са създали финансово чудовище, което е всичко друго, но не и устойчиво. Техните действия за подобряване на портфолиото на банката и възможността ѝ да обслужва собствените си задължения са спорадични, макар че все пак те намаляват количеството отпускани нови кредити и започват да изискват от организациите да изплатят средствата, които са им заели по-рано. Но по това време банката вече е била заплашена не само от възможността нейните депозанти да поискат парите си, което би довело до банкова паника и до крах, а и от увеличаващото се количество лоши заеми (тоест такива, които не се обслужват в срок или изобщо) в портфолиото си.

Паралелно с трудностите за банката на Медичите, икономистите отбелязват общ спад на банковата активност в Централна и Южна Европа в края на XV в. Това по всяка вероятност означава, че много – ако не и всички – банки по това време са извършвали кредитна експанзия. Но фактът, че са едни от много, не помага на италианската фамилия. Когато Лоренцо Медичи умира през 1492 г., банката, на която той така или иначе не е обръщал огромно внимание, като вместо това се е съсредоточавал върху политическите интриги, е била в отчайващо състояние. По това време съотношението на резервите ѝ вече се приема, че се е сринало до едва 5% от общия размер на депозитите. Когато кризата се разравя с пълна сила, заедно с инвазията на френския крал Шарл VIII през 1494 г., мастодонтът рухва, а активите на банката, които, както се вижда, са били малка част от нейните пасиви, са били иззети от вложителите ѝ.

Историята познава банки, които оцеляват векове на войни, болести и природни бедствия. Но банката на Медичите не е сред тях – тя рухва в резултат на нарушенията на традиционните правни принципи, извършвани непрестанно от основателите си.