City Cash

Древен Египет и първата държавна банка в историята

Коментара
Споделяния

Древен Египет и първата държавна банка в историята

Вече видяхме, че в древногръцките полиси банкирането е било добре развита услуга – дотолкова развита, че, както и съвременните банкери, техните гръцки предшественици – трапезитетите използвали депозитите до поискване на своите клиенти, за да отпускат кредити. Тази порочна практика довела до много фалити, на гръцки банкери, за които са ни оставени ясни сведения, включително и за съдебните речи по делата срещу тях.

След завоеванията на Александър Македонски, в елинската сфера на влияние попада и Древен Египет. Освен примесването на културата и задълбочаването на търговските взаимоотношения между страната и отделните полиси, със себе си гърците донесли и феномена на съвременното – за онези времена – банкиране. Само че по време на династията на Птолемеите, което е последното летописно царство в историята на Древен Египет преди той да се превърне официално в римска провинция след смъртта на Клеопатра VII, фараоните издигат банкирането на следващото ниво. Те се превръщат в първите, за които знаем, че създават държавна банка. Едва ли е изненадващо какви действия започва да предприема тя с депозитите до поискване на клиентите си.

По-съвършени банкери от елините

В Древен Египет е известно, че голяма част от съкровищата са се съхранявали в банки. По време на Новото царство има свидетелства, че депозитите до поискване са били познати и сред частните институции. Знаем, че различни търговци са използвали разписки, за да се разплащат в някои от страните, с които Египет е търгувал, включително Вавилон, Пунт и други. Също така се знае, че особено в големите градове, като Тива, Мемфис и Пер-Рамзес, е имало финансови къщи.

По време на династията на Птолемеите (305 г. пр. н. е. до 31 г. пр. н. е.) обаче, фараоните решават да създадат държавна банка с централа в Александрия – столицата на фараоните от последната династия – която да има клонове в много градове в страната. Финансовата институция е базирана на гръцки модел и египтоложките свидетелства сочат, че тя е била по-усъвършенствана форма на съществуващите към този момент депозитни къщи (трябва да се има предвид, че вторите не са били забранени и системата, изглежда, е оперирала в условията на конкуренция). Египтологът Ростовцев твърди, че: „Точното изчисляване, основано на ясна професионална терминология, заменило примитивните начини на водене на сметки, създадени в Атина през IVв. пр. Хр.“

Банките са били популярни в страната на фараоните, защото свидетелствата сочат, че много голям брой дори и от необразованите земеделци са имали собствени банкови сметки. Банката на фараоните обаче е имала конкурентно предимство – тя е осигурявала много бързи транзакции, тъй като е имала клонове в много градове на страната, а и в нея е било възможно да се изплащат данъците Те са варирали от сорта на 5-6% и са запазени регистри на техните платци в държавните регистри от времето на дванадесетата година от управлението на фараона Птолемей III. Нещо повече, тъй като се разглеждала като достатъчно сигурна и надеждна, държавната банка на Птолемеите се е използвала от частните банки, като те са съхранявали парите си в нея.

Как фараоните са открили лесен източник на кредити

Както и гръцките банки, по чийто модел е била организирана държавната банка на фараоните, представителите на централната власт в Александрия, а и на много други места, бързо откриват как могат да използват огромните финансови ресурси, които изглеждат привидно „спящи“ в банката. Известно е, че банката е работила с различни видове финансови инструменти и депозити – както срочни, така и до поискване. Също е известно, че тя много рано в историята си е започнала да отпуска кредити. Отново позовавайки се на Ростовцев, става ясно, че финансовата институция е извършвала „кредитни операции от всякакъв вид – обезпечени заеми, гаранции, ипотеки и един особен, но много популярен вид – заем, гарантиран с кораб или с товара му“.

От тези открития големият съвременен испански икономист Хесус Уерта де Сото достига до заключението, че държавната банка, която фараоните от династията на Птолемеите основават, скоро след създаването си е започнала да се използва като бърз източник на кредити, най-вече за самите фараони, приближените им, а сигурно и за различни търговци. За съжаление не са останали сведения за финансовите отчети на банката, които със сигурност биха хвърлили много интересна светлина върху нейните операции, както и върху точния размер на депозитите, които тя е съхранявала (макар че египтяните и елините са били достатъчно финансово грамотни, за да използват двойното счетоводство).

За това, че банката на Птолемеите е осигурявала кредит за държавата, можем да съдим и по по-косвени свидетелства от писаният на Ростовцев. Известно е, че Египет по времето на Птолемеите е изпитвал тежки финансови затруднения. Сведенията сочат, че те нееднократно са понижавали количеството благородни метали във валутата – тоест са извършвали инфлация на парите. Причината за това е проста – с по-малко метал те са можели да изсекат повече монети.

Косвени свидетелства за кредитните действия на държавната банка

Изглежда, че към края на династията, когато страната е все по-близо до завладяване от Рим, дори и ресурсите на държавната им банка не са били достатъчни, за да покрият прогресивно растящите задължения. Птолемей V, до времето на когото сребърните монети почти са изчезнали от обращение, напълно промяна паричната система, като въвежда нови бронзови монети, с по-малко метал в тях от предишните. В самия край на независимия Египет последният фараон от династията – Птолемей XII понижава количеството сребро до едва 33% от предишната му стойност в опит да плати огромните си задължения на римските си кредитори. През 51 г. пр. н. е. Клеопатра VII (една от най-известните фигури в египетската история) допълнително понижава количеството сребро с още 50%.

Интересното при банката на Птолемеите обаче е, че нямаме свидетелства за нейния фалит – нещо, което сполетява много други финансови институции, които оперират с частични резерви и използват депозитите за отпускането на кредити. Причина за това може да е гражданската война, която на практика започва в страната в края на династията, или пък фактът, че непосредствено след краха на Птолемеите и смъртта на Клеопатра VII царството се превръща в римска провинция. Със смяната на властта се налага нова парична система и може би банката, ако изобщо оцелява смяната на политическия режим, е рекапитализирана от римляните или преминава през друга трансформация.

Даниел Василев

Даниел Василев

Бизнес редактор в списание Forbes

Препоръчани постове

Трапезитите – първите банкери и кредитни манипулатори

История / ноември 2019

Древен Египет и първата държавна банка в историята

История / ноември 2019

Кой печели и кой губи при спукването на имотен балон

Инвестиции / октомври 2019

Как се надува имотен балон в няколко лесни стъпки

Инвестиции / октомври 2019

Създателят на съвременната логистика

История / септември 2019

Стратегии за рефинансиране на кредит

Инвестиции / август 2019

Какво представлява рефинансирането на кредит

Инвестиции / август 2019

Datto - Пазителят на данните

История / август 2019

Джон Лоу - Кредитният вълшебник на Франция?

История / юли 2019

Анатомия на кредитната експанзия

Инвестиции / юли 2019

Какво представлява кредитната експанзия

Инвестиции / юли 2019

Кредитната криза от 1772 г.

История / юни 2019

Крахът на Банката на Амстердам

История / юни 2019

Кредитните фалити на българската икономика

Инвестиции / май 2019

Банката на Медичите – крахът на кредиторите на Ренесанса

История / април 2019

Какво е кредитната карта?

Инвестиции / март 2019

Какви са лихвените проценти по кредитите

Инвестиции / март 2019

Съществуващите видове кредити

Инвестиции / март 2019
Въведи коментар

Използвайки сайта ни, ти се съгласяваш с нашaта Политика за бисквитки.