Испания не се учи от кредитните си грешки – масовите фалити при Карл V

В началото и средата на XVI в. Испания се превръща в доминираща сила на европейската икономическа сцена. Америките вече са открити и колонизацията им ги превръща в нестихваща река от злато и сребро. Това обаче води до инфлация – увеличаване на паричното предлагане, което подрива покупателната способност на парите в кралство Испания. За да се „справят“ с тази ситуация, владетелите на страната прибягват до познат трик – девалвирането на валутата си, което означава, че те са започнали да понижават количеството благороден метал. А когато и това не помага като средство за финансирането на военните им кампании, те прибягват и до кредитната експанзия.

Политиките на Карл V

Карл V е известен с разточителните си програми и войни, които са стрували на хазната твърде скъпо. Тъй като той не е можел да си позволи да издържа начинанията си твърде дълго, още в средата на XVI в. кралят се вижда принуден да прибегне до тежка мярка – конфискация на благородните метали, които са събрани в държавната Casa de Contratacion, което се случва през 1545 г.

Тази политика не е довела до нищо добро в сферата на банкирането в Испания. Останали без много ликвидност, частните банки в страната започват да извършват масова кредитна експанзия, при която са раздавали голямо количество кредити от сумите, поверени им като депозити (често това финансиране е насочвано към структури на централната или местните власти). Нарушаването на традиционните правни принципи, което на практика е било стимулирано от короната, допълнително е понижило техните резерви и ги е оставило с много ниска ликвидност.

Тези действия са били мотивирани и от несигурността, създадена от Карл V. Все пак ако съществува риск кралят да нареди изземането на всички средства в трезорите, тогава защо част от тях да не бъде отпусната като кредити, които поне носят някаква доходност заради лихвата по тях? Нещо повече – ако банките нямат средства като резерви, то тогава властите на практика не разполагат с възможност за изземането им.

Познат сценарий – кредитни проблеми на хоризонта

Кредитната експанзията и банкирането с много ниски частнични резерви са сценарий, който нееднократно се е разигравал в историята. Всъщност самите жители на Испания имат горчив опит от това век по-рано, когато каталунските банкери започват да фалират заради същите действия, след което се създава „общинската“ (но на практика централна) банка Taula de Canvi. Никак не изненадващо, тази финансова институция фалира, при това поради същите причини.

Под управлението на Карл V обаче цял списък с банкери, които оперират с частични резерви, фалират заради изкривяването на стимулите в икономиката. Философът Рамон Каранде, който е съвременник на тези събития и има известен принос за развитието на икономическата мисъл след края на средновековието, описва подробно събитията, случили се в Испания в средата на XVI в. По думите му фамилия Еспиноза, Доминго де Лизаразас и Педро де Морга заедно с по-малко изтъкнатите Кристобал Франсисхин, Диего Мартинес, Хуан Инигез и Октавио де Негрон фалират заради действията на краля и поради факта, че отпускат огромна част от депозираните при тях средства като кредити.

Операциите на всички от изброените са били много подобни. На практика те са спекулирали с кредити, като са финансирали високорискови начинания (например флота и изпращането на търговски кораби). Когато те са били успешни, доходността, получавана от банкерите, е била висока, но когато са се проваляли, загубите им също са били големи.

Още един пример от Испания

Както стана ясно, Карл V е бил жаден за постоянен приток на пари към хазната. Затова той се обръща за кредитиране към фамилия Фугер от германския град Аусбург. Те на драго сърце също са използвали резервите си (т.е. депозитите, които са получили от клиентите си), за да отпуснат финансиране на короната.

Всичко в отношенията между двете страни, изглежда, е вървяло гладко до 1557 г., когато Карл V, може би не особено изненадващо за някой страничен наблюдател, разпорежда плащанията да бъдат преустановени. Останали без ликвидност Фугер се изправят пред своите вложители, които искат да получат средствата си. Благодарение на това, през следващите няколко години фалитът им виси на косъм, но те все пак успяват да намерят средства, с които да се разплатят, докато през това време Карл V вече отпуска земите на рицарските ордени на лизинг, за да финансира хазната си.

Фалитите заради кредитирането се превръщат в криза

Първите големи банкери успяват да фалира едва седем години след като кралят осъществява политиката си на конфискации, през 1553 г. Това са компаниите на Доминго де Лизаразас и няколко по-малки банки. Същата съдба имат семейство Еспиноза и Педро де Морга, които управляват две от най-големите банки в страната, които са неплатежоспособни към средата на 70-те години на XVI в., вече под управлението на Филип II. Те също са последвани от множество по-малки банки.

Причината за това е, че в рамките на около четвърт век финансовите институции в страната отпускат огромно количество кредити в различни начинания, както стана ясно по-горе много от които са високорискови. Благодарение на това банките в Испания успяват да надуят голям кредитен балон в различни сектори на икономиката. Но когато финансирането за „зомби компаниите“, както бихме ги нарекли днес, секва, става ясно, че растежът им е бил напълно изкуствен и те фалират. Просто е отнело известно време, преди вълната от фалити да опустоши и финансовия сектор на страната.

Икономическото обяснение на рецесията

Обяснение на събитията от преди почти пет века дължим на италианския икономист и историк Карло Чипола. Той обяснява, че количеството кредити и депозити расте изкуствено докато банките са започвали да оперират с все по-оскъдни резерви по влоговете, направени в тях. Така кредитната експанзия поражда значителен икономически бум, с епицентър Италия, който обаче се е усетил и в Испания.

Затова когато банките на Апенинския полуостров започват да фалират, те бързо са последвани и от испанските си колеги. Може би първата финансова институция, която банкрутира в Италия, е Банката на Ричи, през 1575 г. Но тъй като кредитна експанзия са осъществявали и останалите банки – нещо, което виждаме и днес, те са я последвали. Обикновените хора са разбрали, че става нещо гнило, едва когато банкерите са отказали да им връщат дължимото по депозитите, тъй като средствата вече са били използвани за кредити и не са били моментално на тяхно разположение.