Какви са лихвените проценти по кредитите

Лихвата е изключително важен компонент при всички финансови операции. Ето какво е важно да се знае за лихвения процент по кредитите

 

За всеки, който използва финансови услуги – независимо дали в качеството си на индивид, или като представител на фирма – кредитите имат поне две изключително важни измерения: главница и лихва. Но в зависимост от условията по самия кредит, видовете лихва може да варират, а тъй като чрез нея се определя какъв ще е крайният размер на сумата, която кредитополучателят ще върне, познаването на различните лихви по кредитите е особено важно.

 

Видове лихви

Различните начини на олихвяване, които ще разгледаме по-долу, са общоприети в сферата на финансите и знанията за тях могат да се използват както за кредитите, така и за депозитите.

Според начина на олихвяване лихвите са:

•  
• Проста лихва
•  

Простата лихва се начислява върху главницата по такъв начин, че с всяка вноска цялата сума, плащана от кредитополучателя, покрива размера на лихвата за същия период. Това означава, че в следващия период на него няма да му се начисли лихва върху предхождаща лихва. Простата формула, чрез която може да се калкулира размерът на простата лихва, е:

проста лихва=главница х лихвения процент х брой вноски

Ако трябва да изплащаме ипотека с главница от 100 хил. евро в следващите 30 години при годишен лихвен процент от 4,3%, то размерът на простата лихва ще бъде равен на:

100000 * 0,043 * 30 = 129 хил. евро

Простата лихва се използва при кредити с по-кратък времеви хоризонт, например автокредити или потребителски кредити, като е по-рядко срещана сред ипотеките. Ако няма такси за предсрочно погасяване на заема, потребителите, които са способни да върнат дължимата сума в по-малък от договорения срок ще бъдат облагодетелствани, тъй като в този случай броят на вноските от формулата ще бъде понижен. Така например ако въпросната ипотека може да бъде изплатена за 20 години, простата лихва по нея ще бъде равна на:

100000 * 0,043 * 20 = 86 хил. евро

•  
• Сложна лихва
•  

По-вероятният сценарий обаче е един кредитополучател да бъде изправен пред погасяването на заем, който се олихвява със сложна лихва. За разлика от простата лихва, при сложната лихвата през втората година ще се калкулира върху размерът на главницата и лихвата от първата. Ако използваме същата потенциална ипотека, през втората година сумата, върху която се начислява сложната лихва, ще бъде 104300 евро, а през третата – 108784,9 евро и т.н. Формулата, по която се изчислява сложната лихвата за целия период, е:

сложна лихва=главница*[1+лихвен процентброй периоди на плащане -1]

Видно е, че по този начин лихвата, която длъжникът ще трябва да плати, е значително по-висока, като при период на изплащане от 30 години и годишен лихвен процент от 4,3% тя ще е в размер на 253613,83 евро. Така общата сума, която ще бъде върната след три десетилетия, ще е 353613,83 евро.

Според степента на коригиране спрямо факторите от заобикалящата среда, лихвите са:

•  
• Номинална лихва
•  

Това е размерът на лихвата, изразен в процент, при който двете страни са се споразумели да бъде отпуснат кредитът. В случая на разглежданата до момента ипотека, номиналният лихвен процент е равен на 4,3%.

•  
• Реална лихва
•  

Покачването на цените на в една икономика и/или относителното поевтиняване на самите пари спрямо други валути или спрямо стоките и услугите водят до намаляване на покупателната стойност на парите. Затова особено при дългосрочните кредити промените в покупателната стойност на парите са от съществено значение. Така например, горните размери на олихвената ипотека изглеждат плашещо големи, но в реално изражение често потребителите връщат по-малки суми. За да се провери динамиката на лихвения процент се използва инфлацията. Проверката на нейното въздействие върху лихвения процент по кредита може да бъде направена по следната формула:

реален лихвен процент= годишен лихвен процент-инфлация (годишна)1+инфлация (годишна)

Според промяната на лихвения процент в хода на срока на кредита:

•  
• Фиксирана лихва
•  

В този случай лихвеният процент не се променя за целия период на кредита. От своя страна, това позволява по-сигурно планиране от страна на потребителите за вноската, която ще трябва да правят през всеки месец докато обслужат заема си.

•  
• Плаваща лихва
•  

В този случай лихвеният процент се коригира през периода на изплащане на кредита, като всяка финансова институция посочва референтната стойност, която взима предвид. Макар че може да изглежда като още един начин банките да начисляват лихвен процент в своя полза, не е задължително плаващият лихвен процент да бъде в ущърб за потребителите, особено ако той се понижи през годините. За да се случи това е препоръчително кредитът да се изтегли в период, през който референтните индекси, използвани от банката, са в пикова стойност. Често обаче когато те са високи, номиналната лихва също е висока.

 

Годишен процент на разходите

 

Вече стана ясно, че главницата представлява размерът на кредита, който потребителя получава. Да кажем, че Христо иска да си купи жилище, струващо 150 хил. евро и със собствени средства е събрал 50 хил. евро. За останалата сума се обръща към банка и след като е одобрен за ипотечен кредит получава 100 хил. евро. Банката начислява цената на предоставянето на сумата в настоящия момент под формата на лихва, която се представя като процент от главницата. Но освен самата лихва, финансовата институция може да начислява много различни допълнителни сметки. Те могат да варират значително в зависимост от вида на кредита, но в случая на ипотеката, за която Христо е одобрен, таксите вероятно ще включват:

• Такса за разглеждане на искане и одобряване на кредит;
• Такса за оценка на имот;
• Такса за съставяне на самата ипотека;
• Такса за поддържане на сметката или конкретния погасителен план;
• Застраховка, която може да бъде „живот“ или „имущество“.

Докато някои от тези такси се изплащат еднократно, други са валидни за целия период на кредита (в разглеждания случай – на ипотеката), затова в хода на годината потребителят изплаща и тях. Съвкупността от лихвата и всички останали плащания, които Христо ще трябва да изплати в рамките на една година, се наричат годишен процент на разходите (ГПР). Той задължително е по-висок от лихвения процент и реално показва оскъпяването на неговата ипотека. В много страни институциите, отпускащи кредити, вече са задължени да разкриват годишния процент на разходите, за да могат клиентите им да имат по-голяма яснота при финансовото си планиране. Сред държавите, в които такъв закон е в сила, е и България. Така Христо ще може да види, че годишния процент на разходите по ипотеката му ще възлиза на 4,5% от главницата, а не само на 4,3%, колкото е лихвеният процент. Ако се договори с банката да обслужва заема си в продължение на 30 години, при тази стойност на ГПР той ще изплати общо малко над 180 хил. евро (при размер на главницата от 100 хил. евро).