City Cash

Крахът на Банката на Амстердам

Коментара
Споделяния

През XVII и XVIII в. Амстердам се оформя като финансовото сърце на Европа, за разлика от Лондон, който е известен като такова днес. Но холандската столица достига до този статут не без да е необходимо страната да премине през сериозни банкови сътресения. За да се справи с тях, а и за да бъдат възстановени традиционните принципи при банкирането, в самото начало на 1609 г. е открита Общинската банка на Амстердам, която през следващите два века ще се превърне в нарицателно за финансова стабилност.

Началото на Банката

Холандия, както и много други страни по света, има горчив опит с кредитните експанзии. Както сме виждали неведнъж, те са резултат или от политиките на централните банки, или от действията на самите банкери. В първия случай до тях се стига, след като лихвените проценти биват изкуствено понижени, което подтиква кредитните банки да отпускат повече заеми, а във втория случай нарастването на обема на кредитите само по себе си води до понижени лихви за домакинствата и бизнесите, тъй като финансовите институции се конкурират за повече клиенти, на които да отпуснат кредит. В епохата преди виртуалните пари, банките не са имали твърде много възможни източници на средства, с които да финансират все по-големия размер на кредитите, които отпускат. Затова много често те са прибягвали до използването на депозираните в тях средства, които неправомерно са били отдавани като заем, с надеждата, че той ще бъде върнат преди вложителите да потърсят парите си. В противен случай, банкерите са изпадали в състояние на неплатежоспособност и на практика са извършвали престъпление срещу депозитарите си, което в някои части на света дори се е наказвало със смърт.

Преустановяването именно на тези незаконни практики се превръща в причината за основаването на Банката на Амстердам, която наистина е започнала да следи за спазването на традиционните правила при кредитите и депозитите. Нейната мисия я превръща в много доверена институция в очите на потребителите и има добра причина за това – когато исторически банкерите са използвали неправомерно средствата от техните депозити, за да отпускат кредити, вложителите много често са губили активите си. Затова само в първите по-малко от десет години от съществуването на Банката на Амстердам депозитите в нея достигат 1 млн. флорина, а до тридесетте години на века тази сума ще нарасне четири пъти. Това съответства и на размера на нейните парични запаси, които по същото време са били на стойност около 3,5 млн. флорина (всички данни за банката са от книгата на Хесус Уерта де Сото “Money, Bank Credit, and Economic Cycles”).

За стабилността на финансовата институция свидетелства дори великият икономист Адам Смит, който посочва, че в средата на XVIII в. в трезорите на банката са били открити почернели монети. Същите по всяка вероятност са били „изгубени“ от нея при пожар, който уврежда сградата и трезора ѝ малко след като тя е открита през 1609 г.; т.е. те никога не са го напускали пределите на финансовата институция. Освен него, за това как Банката на Амстердам спазва правилата на депозитите и кредитирането свидетелстват и други видни икономисти като Джеймс Стюарт и Дейвид Хюм в различни етапи от нейното съществуване. Важно е също да се отбележи, че когато Холандия (по това време Републиката на обединените провинции) е била под заплаха от завладяване от Франция през 70-те години на XVII в., Банката на Амстердам все пак  е продължавала да се разплаща с вложителите си.

Банката на Амстердам нарушава финансовите правила

Според някои автори Банката на Амстердам е оперирала съгласно традиционните принципи (тоест запазвала е 100% от резервите на потребителите си) повече от век; други източници твърдят, че тя започва да се занимава с кредитиране още през 1657 г. Във всеки случай е видно, че тя от депозитна банка започва да действа и като кредитор. Разбира се, в нейния случай единственият и най-удобен източник на финансиране са средствата на нейните вложители.

Първоначално кредитите, които тя е отпускала, са били основно към нейните собствени клиенти, които вече са имали депозирани средства в Банката на Амстердам. Но скоро след това от възможностите за финансиране, които тя е предоставяла, започва да се възползва и холандската Обединена източноиндийска компания. Трябва да се отбележи, че както и самата банка, търговската фирма не е била частно дружество. Но докато финансовата институция е открита и управлявана от общината на Амстердам, като четиримата заместник-кметове са се редували да я управляват за по една година в хода на мандата си, то Обединената източноиндийска компания е създадена с харта на правителството. Във всеки случай фактът, че и двете организации са били публични, несъмнено е допринесъл за това банката да загърби спазването на установените правила при депозитите и кредитите и да наруши принципите, които е спазвала от десетилетия (а евентуално и от повече от век).

Кредитите стават воденичен камък

Както стана ясно, през XVII и XVIII в. Републиката на обединените провинции е под военна заплаха, но тя не идва само от Франция. Всъщност от втората половина на XVII в. днешна Холандия воюва и с Англия, основно по море. Този конфликт се проточва значително – четвъртата и последна Англо-Холандска война се води чак в периода 1780 – 1784 г. По това време Банката на Амстердам е в своя пик, поне що се отнася до размера на средствата, депозирани в нея – 20 млн. флорина. Разглеждана като касичка, до която властите могат да имат бърз достъп, управата на град Амстердам е изискал тя да осигури кредит за воденето на военните действия. Спрямо него останалите ѝ начинания, нарушаващи правилата, са изглеждали по-малки. Така, благодарение на общинската управа, размерът на резервите ѝ се свива с почти 16 млн. флорина, за да достигне до едва 4 млн. флорина (тоест тя е оперирала със съотношение на резервите от само 25%).

Ясно е, че властите не са имали намерение да изплатят „кредита“ си, който на практика се превръща в изземване на частните средства на гражданите на Амстердам, които са били депозирани в банката. Това унищожава реномето на тази изключително възхвалявана в миналото заради своята стабилност банкова институция. От тук нататък историята на Банката на Амстердам е просто хроника на нейния залез, като към края на второто десетилетие на XIX в. нейните резерви са в размер на незначителните 140 хил. флорина. Банката е закрита през 1819 г., а с нейното затваряне приключва и главата в историята на банкирането, при която банките са опитвали да спазват стопроцентово съотношение на резервите по депозитите. 

Даниел Василев

Даниел Василев

Бизнес редактор в списание Forbes

Препоръчани постове

Кредитната криза от 1772 г.

История / юни 2019

Крахът на Банката на Амстердам

История / юни 2019

Кредитните фалити на българската икономика

Инвестиции / май 2019

Банката на Медичите – крахът на кредиторите на Ренесанса

История / април 2019

Какво е кредитната карта?

Инвестиции / март 2019

Какви са лихвените проценти по кредитите

Инвестиции / март 2019

Съществуващите видове кредити

Инвестиции / март 2019
Въведи коментар

Този сайт използва “бисквитки” от Google за предоставяне на услугите в него, за персонализиране на рекламите и за анализ на трафика. Информацията за ползването му от Ваша страна се споделя с Google. С използването на този сайт Вие се съгласявате с употребата на „бисквитки“.