Създателят на съвременната логистика

Векове наред по отношение на стоките, пренасяни по море – а до след средата на XX в. именно корабите, а в последствие и влаковете, са били основният начин на транспортиране на товари – не е съществувала стандартизация на средствата, в които каргото е било товарено. В миналото са се използвали всевъзможни неща – кашони, кошници, варели и други, които нерядко са били съхранявани в складове край доковете, където са чакали да премине транспортен кораб с капацитет за натоварването им. Тази форма на организация винаги е била проблем за индустрията, но неговото значение ще започне да се усеща особено остро в началото на миналия век, когато международната търговия по море постоянно расте, паралелно с покачването на преноса на товари чрез железниците. Тези два феномена водят до ръст на цените в транспортния отрасъл, което прави липсата на стандарти анахронизъм.

Преоткриването на контейнерите

Към началото на XX в. контейнерите са били използвани, но не за търговски цели – на тях са се товарили багажите на пътниците при различни форми на дълги пътувания. Но към началото на 50-те години американецът Малкълм (по-късно просто Малкъм) Макклийн вижда техния потенциал за справяне с проблемите в транспорта и решава да ги използва за пренос на товари, по-конкретно на камиони, тъй като от началото на 30-те години предприемачът е имал собствена компания – McLean Trucking Company, за автомобилен транспорт. Но макар да е било удобно камионът да се транспортира в контейнер, цената на тази услуга е била е скъпа в началото, защото по този начин се е създавало много свободно пространство на борда на кораба.

Но Макклийн не се отказва от идеята за използването на контейнерите като средство за пренос на стоки. През 1952 г. той модифицира първоначалния си замисъл, като вместо да товари камиони или само шаситата им (какъвто е бил опитът му след това) в контейнерите, той ги използва за пренос на друго карго. Така, четири години по-късно, се ражда контейнерният пренос на стоки, след като през 1956 г. Макклийн изтегля заем в размер на 42 млн. долара – огромна сума за времето си – за да придобие два петролни танкера клас T2, произведени по време на Втората световна война. Освен това, вярващ в идеята си за ползите от стандартизирания начин на пренос на стоки, той продава McLean Trucking Company за 25 млн. долара и основава новата си компания – McLean Industries, която закупува Pan-Atlantic Steamship Company за 7 млн. долара. Причината за тези сделки е била, че според съществуващата регулаторна рамка бизнесите, занимаващи се с наземен транспорт, не са имали право да оперират и фирми за морски или речен транспорт.

Отнема месеци, преди двата нови кораба на Макклийн да бъдат преправени на „контейнери“ транспортни кораби, но през пролетта на годината корабът Ideal X, плаващ между Нюуърк и Хюстън и транспортиращ 58 контейнера, се превръща в първия плавателен съд, който успешно осъществява преноса на стоки в контейнери. Благодарение на тази стандартизация, Макклийн успява да постигне почти 40-кратно понижение на цената на натоварването и разтоварването на плавателните съдове, като тя пада от почти 6 долара до едва 16 цента за тон. Тази икономия е толкова значителна, че още преди Ideal X да акостира в Хюстън, предприемачът вече е започнал да приема поръчки за карго за обратния курс на кораба, като дори първоначално е предлагал отстъпка от 25% от цената.

Раждането на индустрия

Ползите от въвеждането на контейнерите за пренос на товари стават толкова очевидни от самото начало, че поръчките, макар и от изключително малък брой компании, които са били свидетели на първото плаване на Ideal X, се изстрелват още от самото начало на операцията на транспортния бизнес на Макклийн. Затова и Gateway City, който е първият същински контейнерен кораб на McLean Industries, е пуснат само година по-късно, като той извършва курсове между Ню Йорк, Флорида и Тексас, като само година по-късно е пусната първата линия на компанията, която ще бъде преименувана на Sea-Land Service, между САЩ и Пуерто Рико.

Но въпреки че освен корабите Макклийн започва да придобива и складове, и терминали за тяхното натоварване на различни пристанища в началото на 60-те години, като цяло индустрията започва да имплементира неговата иновация в преноса на товари относително бавно, след като векове наред е оперирала по различен начин. Освен това, заместването на съществуващите методи на товарене и разтоварване на корабите, а именно чрез мускулна сила, с механизация и кранове, способни да повдигат тежки предмети, е било изключително капиталоемко начинание. Въпреки това икономиите, постигнати благодарение на контейнерите в търговията, не могат да бъдат пренебрегнати и към средата на десетилетието Sea-Land вече оперира редовни линии между САЩ и големите пристанища в Европа, включително Ротердам, Бремен и Грейнджмаут.

Sea-Land и войната във Виетнам

Докато преноса на търговски товари бележи устойчив растеж, към края на 60-те години едно от най-негативните събития в историята на САЩ от XX в. ще се превърне в сериозен двигател на растежа на приходите на компанията. През 1968 г. военните, осъзнали огромните ползи и икономии, които се постигат чрез използването на контейнери, се обръщат към Макклийн за преноса на товари към Азия, където Виетнамската война е в разгара си. Партньорството между двете страни е изключително успешно за Sea-Land, като за следващите две години почти половината от приходите на компанията ще идват от Министерството на отбраната на САЩ.

Същевременно самият Малкъм Макклийн се разделя със Sea-Land, след като създава революция в транспорта на стоки. Той продава компанията на Reynolds Tobacco Company за 530 млн. долара, изплатени в акции и в брой, като от тази сума личната печалба на предприемача е възлизала на 160 млн. долара. Към този момент Sea-Land се е превърнала в име в транспортната индустрия, като е притежавала почти 30 хил. контейнера, 36 кораба и е оперирала между повече от 30 пристанища по целия свят.

Днес контейнерите са гръбнака на глобалната търговия, като все още позволяват евтиния транспорт на голямо количество стоки на дълги разстояния. Данните за миналата година показват, че търговията с такива се е увеличила с 5,6% спрямо 2017 г., като общият брой превозени контейнери е бил 146 млн. броя.