City Cash

Трапезитите – първите банкери и кредитни манипулатори

Коментара
Споделяния

В много от предишните статии, посветени на банкерите и кредитирането, виждаме на практика един и същ повтарящ се сценарий. Компаниите и домакинствата поверяват парите си за съхранение на банките, но те, виждайки възможността да получат допълнителна доходност, благодарение на лихвите по кредитите, които отпускат, ги връщат в икономиката. Така те изкривяват пазарите и създават парадоксалната – и исторически често разглежданата като престъпна ситуация, при която две различни лица предявяват претенции към едни и същи средства. Разбира се, това не може да продължава дълго и в един момент се оказва, че банкерите нямат ликвидни финансови резерви, с които да се разплатят с депозантите си. Тогава те фалират и нерядко повличат със себе си предприятията, които са кредитирали. Това е нещо, което всъщност започва още от Античността.

Кои са били първите кредитори?

Твърди се, че финикийците са измислили парите. И докато можем да допуснем, че депозитни институции са съществували в много части на древния свят, първите банкери, за които имаме системни писмени свидетелства, са елините. Ясно е, че там средствата са се съхранявали в храмовете, които не са били обект на набези – поне не и от армиите на други гръцки градове държави. Но банкирането бързо придобива и публично изражение, тъй като динамичната и търговски ориентирана икономика на Елада е довела до формирането на капитали в много полиси.

Нуждата тези средства да се съхраняват някъде е довела до зараждането на частното банкиране от хора, наричани трапезитеи. Тяхното име идва от дума, която и днес се използва в българския език – „трапеза“, която иде да покаже, че те са извършвали дейността си на бюра. Трапезитеите са съществували в много полиси в Древна Елада, защото търговските отношения между тях – поне през периодите, в които те не са воювали помежду си – са били много интензивни. Вероятно само в Спарта не е имало съсловие на трапезитеи, тъй като за жителите на града всяко дело, различно от военното, се е смятало за низша форма на работа и тя е била оставяна на хора, които не са имали статута на спартиати.

Кредитните машинации в Древна Елада

Интересното е, че в най-значимите произведения на древния свят трапезитеите са останали като професионалисти, които по нищо не се отличават от съвременните банкери. Те са обещавали съхраняването на депозитите до поискване на клиентите си, срещу което са начислявали такса. Само че от самото начало те не са спазвали обещанието си и много от тях са фалирали, защото когато вложителите им са се обръщали към трапезитеите си, за да поискат средствата си, вторите вече са ги били отпуснали като кредити и не са разполагали с тях.

Именно за това свидетелства например популярният документ „Трапезитика“, който се приписва на Изократ. Авторът на практика описва съдебно дело срещу атинския банкер Пасион. Бивш роб и служител в друга банкерска кантора, Пасион се показва като особено ловък в сферата на финансовите дела. Нещо повече, именно доверието, което изгражда у клиентите на работодателите си и неговите способности му позволяват да израсне до атински гражданин.

Но Пасион, както и съвременните банкери, изглежда, не е спазвал правилата на финансовата дейност, която се е предполагало, че трябва да извършва. Той получава много голяма сума пари от кралски син, който се занимава с търговия. Но когато депозантът отива да потърси парите си се оказва, че Пасион няма ликвидни средства. Той първо е опитал с измама, но е видял, че номерът няма да сработи и в крайна сметка е признал, че депозираните средства не са у него. Става ясно, че той ги е отпуснал като кредит – практика, която вероятно е извършвал хронично, разчитайки на доверието, което си е изградил в атинското общество.

Именно кредитната дейност на Пасион е била причината, поради която банкерът всъщност е искал случаят да не се разчува – разбира се, че репутацията, а заедно с нея и кариерата му, биха били унищожени, ако обществото би разбрало за неговите измами. И в действителност, кралският син се съгласява да запази мълчание и да даде отсрочка на банкера си. Но и това не сработва – в уговорения срок Пасион отново отрича да е получавал депозит и крие робите си, които са станали свидетели на случилото се. В крайна сметка трапезитеят е изправен пред атинския съд за това, което днес бихме нарекли „финансови злоупотреби“. От творбата на Изократ не се разбира категорично каква е присъдата му, но може да се допусне, че той е постигнал споразумение с кралския син, тъй като се знае, че е продължил да извършва дейността си – да оперира с частични резерви в разрез със закона и да отпуска кредити с депозитите на вложителите си.

Кредитни грехове по наследство

Банковата кантора на Пасион е била наследена от неговия роб Формион, който също постига статута на атински гражданин. За неговите операции свидетелства Демостен, който посочва, че преди смъртта на Пасион, той е отпуснал кредити в размер на 50 таланта злато, за които е известно, че 11 таланта от злато са били от депозирани при него средства. Авторът ясно посочва в Discursos Privados, че приходите на банкера са били „несигурни и идващи от парите на другите“.

От трудовете на Демостен се разбира, че практиката на банкиране с частични резерви е била продължена и от наследника на Пасион Формион, което не е учудващо – все пак единият се е учил от другия. Но Демостен ни разкрива, че това далеч не е била единствената банкова кантора в Атина, която е извършвала такива манипулации. Всъщност той нееднократно е участвал в съдебни дела, в които елини са били мамени от трапезитеите си, а парите им са били използвани като основата за отпускане на кредити. Той дори отбелязва, че именно поради тази причина елинските банкери са фалирали изключително често, което не е учудващо – и банките в съвремието са фундаментално неликвидни институции, които трябва да разчитат на помощ отвън, тъй като използват парите на вложителите си за отпускането на кредити.

Някои по-късни икономисти дори говорят за финансовите кризи, до които незаконните операции на трапезитеите са водили. Една от тях се разразява през 377-376 г. пр. н.е. и при нея фалират много от банките в Атина и други полиси. Причината за нея е войната, в която Спарта побеждава Тива, която поражда несигурност, подтикнала много от търговците да изтеглят средствата си – средства, с които техните банкери не са разполагали.

Даниел Василев

Даниел Василев

Бизнес редактор в списание Forbes

Препоръчани постове

Трапезитите – първите банкери и кредитни манипулатори

История / ноември 2019

Древен Египет и първата държавна банка в историята

История / ноември 2019

Кой печели и кой губи при спукването на имотен балон

Инвестиции / октомври 2019

Как се надува имотен балон в няколко лесни стъпки

Инвестиции / октомври 2019

Създателят на съвременната логистика

История / септември 2019

Стратегии за рефинансиране на кредит

Инвестиции / август 2019

Какво представлява рефинансирането на кредит

Инвестиции / август 2019

Datto - Пазителят на данните

История / август 2019

Джон Лоу - Кредитният вълшебник на Франция?

История / юли 2019

Анатомия на кредитната експанзия

Инвестиции / юли 2019

Какво представлява кредитната експанзия

Инвестиции / юли 2019

Кредитната криза от 1772 г.

История / юни 2019

Крахът на Банката на Амстердам

История / юни 2019

Кредитните фалити на българската икономика

Инвестиции / май 2019

Банката на Медичите – крахът на кредиторите на Ренесанса

История / април 2019

Какво е кредитната карта?

Инвестиции / март 2019

Какви са лихвените проценти по кредитите

Инвестиции / март 2019

Съществуващите видове кредити

Инвестиции / март 2019
Въведи коментар

Използвайки сайта ни, ти се съгласяваш с нашaта Политика за бисквитки.