За какво харчим най-много пари?

Как пандемията се отрази на потребителските ни навици относно харченето на пари, промениха ли се ежедневните ни разходи и за какво отделяме най-много средства, са интересни въпроси, на които може да откриеш отговорите в статията по-долу.

 

Изминалата 2020 година се отрази както на начина ни на живот в ежедневен план, така и на начина ни на харчене на пари и водене на личните ни и семейни бюджети. Рязко настъпилата икономическа криза и доста рестриктивните мерки в началото на пандемията, трайно се отразиха на портфейла на повечето българи. Според проучвания през първата половина на миналата година, през периода на излацията българите са харчили най-много пари за хранителни продукти, с идеята да отделят повече средства за летните си ваканции.

По време на извънредното положение българите са купували най-много храна, следвано от придобивки и подобрения за дома, обувки и дрехи, продукти за личната грижа и хигиена. Това се очертава като ясна тенденция в поведението на потребителските разходи. Още с настъпването на пандемията много хора започват да преосмислят нещата, за които харчат парите си и се опитват да се ограничават от доста покупки. Това се наблюдава особено и при служителите от пряко засегнатите браншове и тези с намалени заплати. Трябва да се има предвид и всеобщо настъпилото усещане за несигурност и неясно финансово бъдеще.

Доста хора бяха свикнали да харчат заплатите си до край, докато сега все по-често се замислят за необходимостта от налични спестени средства за по-голямо финансово спокойствие. Още през пролетта миналата година доста хора споделят, че за предстоящото лято планират да похарчат по-малко пари в сравнение със същия период за миналата година. Същевременно голям процент от хората, са анулирали всичките си планове за лятото, както и са се отказали от пътуванията си в чужбина. Покупката на нова кола също е оставена на по-заден план. Част от хората, които са обмисляли покупката на нов дом, също по-скоро за момента отлагат имотната сделка, с идеята да спестят повече пари.

Промяната в плановете се дължи както на загубата на работа в резултат на пандемията, така и на намалено месечно възнаграждение и чувството на несигурно финансово бъдеще. Дори част от хората, които не са били пряко засегнати финансово стават малко по-предпазливи относно разходите и покупките си.

Също така много споделят, че по време на изолацията им е липсвало виждането с приятели, близки и семейството, както и посещението на ресторанти и заведения. Разбира се, и пътуванията, социалния и културен живот, ходенето на кино, концерти, театър. Същевременно на голям процент от хората им е харесало да работят от вкъщи и вече не им допада много идеята за пълна работна седмица в офиса.

 

Ръст на онлайн плащанията и покупки

 

Друга тенденция, която се наблюдава е ръст на онлайн плащанията за сметка на разплащанията в брой. Интернет трансакциите стават все по-популярни сред хората, както и банковите трансфери, особено и в резултат на настъпилата пандемия от коронавирус. В световен мащаб най-дигитализираните страни в онлайн плащанията са Норвегия (86%), Австралия (79%) и Дания (77%). Най-долу в класацията са Финландия (28%) и България (27%). Във Финландия предпочитат банковите трансфери (52%), а в нашата страна хората са по-големи традиционалисти и предпочитат основно разплащанията в брой (71%).

Осезаемо се вдигна и нивото на онлайн пазаруването, особено и по време на изолацията. За много хора интернет покупките са по-безопасни. След свалянето на част от мерките, на голяма част от потребителите пък им харесва отново да пазаруват активно и да се разхождат по магазините, след дългото време на изолация.

Наблюдава се покачване и на поръчките на храна за вкъщи. Доста от хората продължиха да си поръчват храна от любимите си ресторанти, с доставка до домовете си.

 

Българите сред най-много харчещите за храна в Европа

 

И в сравнение с другите европейски държави България е сред страните с най-много разходи за храна. Според проучване на РИА (Новости по отношение на дела на разходите за храна, отдих и вредни навици), в класация с 40 страни, България е на 36-та позиция, като българите харчат 36,2% от семейния си бюджет за храна. Ето какво сочи статистиката за част от другите страни:

 

• Гърците заемат 22-ра позиция, отделяйки средно 20% за хранителни продукти
• Румънците – 33-та позиция с 32,5%
• Сърбите – 34,2%
• Северна Македония – 37%

 

В секция вредни навици, българите харчат 5,1%, като това е един от най-високите дялове, заедно със Сърбия и Румъния.

Българите отделят за развлечения и култура 6,4%, според БГНЕС.

Най-малко харчещите за храна са жителите на Люксембург, а най-много отделящите средства за хранителни продукти са жителите на Казахстан.

Пандемията от коронавирус не сви изцяло разходите на домакинствата. Данните на Националния статистически институт показват, че през третото тримесечие на 2020 година, разходите за дома и за здравни услуги и продукти са се увеличили през изминалото лято, а средствата предвидени за свободното време и почивка са намалели.

 

Какви са били средните доходи през 2020?

 

Средният доход на член от домакинство е бил 1754 лева, което реално е с 2,2% повече в сравнение с този период за предходната година. В самата структура на общия доход, работната заплата продължава да заема най-голям дял - 55,2%, следвана от този на пенсиите - 29,6% и на самостоятелната заетост – 6,5%.

Сравнимо с третото тримесечие на 2019 година, относителният дял на паричните средства за пенсии се увеличава с 2,4%, доходите от работна заплата намаляват с 1,3%, а от самостоятелна заетост и извън работното възнаграждение - намаляват съответно с по 0,2%.

Българите харчат най-много през 2020 за:

 

• хранителни продукти и безалкохолни такива – 30,1%
• разходи за дома – 17,8%
• социални осигуровки и данъци – 13,6%
• съобщения и транспорт – 11,3%

 

Средствата за развлечения, културни мероприятия, образование и свободно време намаляват с 2,4%, а за цигари и алкохолни напитки – с 0,2%.

Също така данните на Националния статистически институт показват, че се е увеличило потреблението на кисело и прясно мляко, като е намаляло това на плодове и зеленчуци, хляб и тестени изделия. Запазва се същата консумация на месо и яйца. Относно разходите за обувки и облекло, те са нараснали на 59 лева от 49.

 

 

Колкото и стриктни бюджети да си правим и да се опитваме да ги следваме, често парите не ни достигат и в такива случаи бързо и лесно финансово решение е да изтеглим бърз кредит, изцяло съобразен с индивидуалните ни желания и възможности.