Злощастният кредитен експеримент на Taula de Canvi

Както стана ясно до момента, банкерите в историята рядко са проявявали оригиналност в сферата на кредитните измами. И това не е чудно, когато системата на депозитите до поискване създава силни стимули за злоупотреби, при които основателите на финансовите институции използват нерегламентирано вложенията на спестителите, които са им поверени на съхранение, за да отпускат кредити. Разбира се, когато вторите са идвали да си поискат парите, банкерите не са разполагали със средства, за да им ги върнат, тъй като са оперирали с частични резерви. В тези случаи те са били наказвани сурово. Интересното е, че едни от най-тежките наказания в историята са налагани в Испания през XIV и XV в.

Зараждането на финансовите институции в Каталония

Банки от съвременен тип започват да се появяват в Испания, по-конкретно в столицата на Каталония – Барселона, през втората половина на XIII в. Тогава остарелите закони, ограничаващи търговията, са отмнени и секторът може да започне да се развива. Точно това се случва и банкирането е „преоткрито“ от испанците. Затова не е учудващо, че много скоро след това – още през 1300 г., започват да се приемат първите закони, които уреждат този вид дейност.

Интересното е, че регулациите в Каталония са особено сурови. Например банкерите, които са използвали парите на вложителите си, за да отпускат кредит, в резултат на което са фалирали, са осъждани на „пости“ от единствено хляб и вода, докато не върнат дължимите средства. Година по-късно е въведено изискването всеки банкер да има гарант, който е осигурявал финансиране в пълен размер, в случай на неплатежоспособност на банкера.

За потребителите винаги е било видно кой банкер е оперирал с гарант, защото онези от тях, които не са имали такава трета страна по сделките, не са имали право да постилат бюрата си с покривка (разбира се, ако те са го правили, без да имат гарант, също се е стигало до тежки наказания). „Предвид тези регулации, в началото банковата система на Барселона трябва да е била много сигурна, а банкерите сигурно са спазвали съществените правни принципи за паричния депозит“, пише проф. Хесус Уерта де Сото.

Начало на измамите и още по-сурови мерки

Въпреки строгите наказания и значителната публичност при работата на каталунските банки, те, изглежда, бързо започват да нарушават финансовото законодателство. За това свидетелства новият пакет от драконови мерки, който е приет само двадесет години след първоначалното законодателство и който е сигурно най-тежкият в историята.

Законите, влезли в сила през 1321 г., повеляват, че банкерите, които банкират с частични резерви – т.е. използват депозираните при тях средства, за да отпускат неправомерни кредити – и не могат при поискване да се издължат на вложителите си, се обявяват за фалирали. След това те имат срок от една година, в който трябва да възстановят дължимото. В противен случай тяхната съдба е много тежка. Фалитът им се разгласява из кралството, а неплатежоспособните банкери биват обезглавявани пред бюрото си, след което имуществото им се разпродава.

Тази мярка звучи може би дори варварски за развит регион като Каталония, но целта за местните сигурно е оправдавала средствата – те са искали да предотвратят измамите и нарушаването на правата на собственост. Положителен страничен ефект от това е избягването на кредитните експанзии в региона, което вероятно е поддържало икономиката относително по-стабилна. Интересното е, че според сведенията поне един банкер, на име Франческ Кастело, наистина е бил обезглавен.

Масова кредитна експанзия

Но въпреки тези драконови мерки, банкерите в Каталония, както и италианските си колеги от същия период, се впускат в масова кредитна експанзия. Те са раздавали кредити от депозираните при тях средства през остатъка от XIV в. и когато вълната от фалити започва, тя сякаш не може да бъде спряна. Все пак сведенията сочат, че броят на банкрутите не е толкова сериозен, колкото е в Италия, където финансови институции като банката на Медичите напълно изпускат контрола върху отпускането на кредити.

И въпреки че вероятно повечето от каталунските банкери, изглежда, са успявали да върнат средствата по депозитите на клиентите си на време след обявяването им в несъстоятелност (т.е. не са се разделяли и с главите си, освен със своя бизнес), към края на XIV в. вече е ясно, че въпреки изключително строгите регулации, те не са довели до необходимите резултати.

Влошаване на положението и основаване на Taula de Canvi

За зла участ на каталонци, резултатът от този провал е създаването на още по-порочна система. За да избегнат измамите от частните банкери и отпускането на неправомерни кредити, в Барселона се създава един от ранните примери за общинска, т.е. държавна, банка. Наречена Taula de Canvi, финансовата институция има за задача да приема депозитите на местното население, но и емитирането на дълг и отпускането на кредити.

Натоварена с такива отговорности, финансовата институция, създадена още през 1401 г., се превръща де факто в една от първите централни банки в историята. Все пак обхватът на нейната дейност се разширява в хода на историята ѝ. Първоначално Taula de Canvi е имала за задача да кредитира единствено град Барселона, едва след което, по време на войните от първата половина на XV в., нейните задължения са били разширени и към цяла Каталония.

Историята на Taula de Canvi обаче не е твърде дълга. Истината е, че с нейното основаване властите в града са имали за цел получаването на облагите, които преди това са извличали частните банкери, нарушаващи банковите принципи. При получаването на депозити, те де факто са разполагали със свеж ресурс, който могат да използват за кредитиране… на себе си.

Така финансовата институция на практика изпада в неплатежоспособност по-малко от век след основаването си – още през 1468 г. Причината е до болка позната – тя е отпуснала огромна част от депозитите на каталунци като кредити към властите, в резултат на което не е разполагала с необходимата ликвидност, когато хората са дошли да си искат средствата.

Интересен е подходът, който управляващите приемат спрямо банката. Загърбвайки всички драконови закони от по-рано, те я превръщат в законен монополист върху депозитите в страната, след това тя става монополист и върху административните депозити, завещанията и попечителствата. Изглежда, че управниците в Барселона не са искали да се разделят с източника си на финансиране, който в огромна степен е ощетявал публиката – нещо, което виждаме и днес по целия свят.