Значението на стоковите пари и тяхното приложение

В следващата статия ще ти разкажем за стоковите пари и какво са използвали хората по света преди появата на хартиените пари, които познаваме днес. Ще имаш интересно пътуване във времето и ще научиш много любопитни факти.

 

В различните страни по света стоки, като сол и тютюн, дървесни трупи и сушена риба, ориз и платове са били използвани като разменно средство в различните исторически епохи. В някои части на Южна Азия например, местните жители използват бадеми; местното населението на Гватемала — царевични мамули; за жителите на островите Никобар разменно средство са кокосовите орехи, за монголците — пресовани калъпи чай, а за народите на Филипините, Япония, Бирма и други части на Югоизточна Азия — оризът.

В Китай, Северна Африка и Средиземноморието заместник на парите била солта. С риск за живота си жителите, населяващи Централна Сахара, добивали в солните мини големи количества сол, която оформяли на блокове с дължина близо метър и дебелина една педя. Тъй като в Сахара се намират най-чистите залежи на сол в света, керваните на търговците, пренасящи тези блокове, отдалеч изглеждали така, сякаш камилите били натоварени с мраморни плочи. Тъкмо поради своята изключителна чистота солта лесно можела да се нарязва на парчета с точно определен, стандартизиран размер. Търговците често увивали в папирус по-малките блокчета сол, тези с по-ниска номинална стойност, за да ги предпазят от случайно изронване или от съзнателна „фалшификация“, т.е. изстъргване на част от дебелината от недобросъвестни потребители.

 

Стоковите пари в наши дни 

 

Използването на стокови пари продължава и до ден-днешен, като особено се засилва в периоди на смущения в нормалния търговски стокообмен и икономическия живот. В края на Втората световна война, на фона на силния недостиг на пари в Европа, обичайни разплащателни средства са били цигарите, дъвката и шоколадът. С разполагането на американските части на стария континент, шоколадът достига висока покупателна способност, невиждана досега по света.

В годините на управление на диктатора Николае Чаушеску, Румъния е затрупана с книжни пари и монети, които нямат практически никаква стойност. Обезценяването на румънската национална валута се дължи на големия дефицит на потребителски стоки, тъй като семейство Чаушеску изнесли на Запад всичко, което е имало възможност да се продаде за марки или долари. На фона на този ужасяващ недостиг единственото надеждно разменно средство остават цигарите, особено американските „Кент“. Срещу цигари са били продавани всякакви стоки и услуги: храна, битова електроника, алкохол и др. 

Първичните потребителски стоки като тютюн или шоколад се използват доста успешно като разменно средство, но не могат напълно да заменят парите. Една от причините е, че те трудно запазват стойността си. Тютюнът например постепенно губи аромата си, изсъхва и започва да се рони. Хранителните стоки вършат работа при простата ежедневна размяна, но не представляват дълготраен стойностен еквивалент.

Също така, животинските кожи играят важна роля в търговския обмен на Русия, Сибир или Канада, но те са практически неприложими в условията на тропическите пазари на Африка, Карибския басейн, Южна Америка, Югоизточна Азия. В Канада например, често използват вместо пари гъстите пухкави боброви кожи, които са голяма атракция за европейските шапкари и кожухари. Малко по на юг британските колонисти използват за същата цел кожите на северноамериканския елен, които постепенно придобиват голямо търговско значение. Една обработена еленова кожа, предназначена като средство за размяна, се нарича buck, което и днес е едно от разговорните названия на щатския долар.

Китовите балени са били ценна стока на остров Фиджи и на други съседни острови. Те продължават да играят и до днес важна роля в церемониалния живот и скалата на престижа на месните жители. За съжаление обаче, те така и не успяват да се наложат като разменно средство. По подобен начин жителите на Адмиралтейските острови залагат на кучешките зъби — едно разменно средство с местно значение, от което обаче много приходящи търговци се отвращават и категорично отказват да продават стоките си срещу него.

Предметите с голяма трайност като раковини, полускъпоценни камъни и животински зъби запазват стойността си дълго време, но доколкото те се образуват по естествен начин в природата, често техният размер, цвят или форма варира в различни граници, поради което е твърде трудно да бъдат унифицирани като взаимозаменяеми стойностни еквиваленти. Ето защо е практически невъзможно да се създаде система за търговия, основана само на кучешки или китови зъби като универсално разменно средство. Други предмети, като морските раковини например, се срещат в изобилие по крайбрежията, поради което те не притежават никаква реална стойност. Дори раковината на морския охлюв каури, която някога е придобила огромна популярност като скъпо бижу и разменно средство в по-голямата част на Източна Африка и крайбрежните зони на Индийския океан, остава недооценена в останалите части по света. Просто хората не разбирали какво толкова й е ценното, поради което зоната й на обръщение останала сравнително ограничена. За много други общности обаче именно такива раковини заемат роля, възможно най-близка до тази на реални пари и така поставят основата на полупазарните стопанства. Раковините бързо се превръщат в стойностен еквивалент, в средство за натрупване и съхраняване на богатство, за размяна и търговия. Може да се каже, че различните стоки и ценни предмети лежат в основата на икономическите и финансови системи, като заместители на така необходимите пари.

Целта за притежание на редки и скъпи вещи често подтиква предприемчивите хора да се впуснат в рисковани експедиции. Тези пътешественици стават собственици на скъпи предмети, които могат да послужат за подаръци, особено в ключови моменти от човешкия живот— раждане, дипломиране, годеж, сватба и други важни събития. 

Парите не съществуват в условия на културен или социален вакуум. Те не са някакъв безличен, бездушен предмет, а общопризната социална институция. За да изиграят пълноценно ролята на пари, дадени стоки трябва да съществуват като нещо повече от предмети; те имат нужда от точно определена социална и културна система. Едва след като такава система бъде изградена и започне да функционира, различните предмети могат да служат като пари. 

 

Пътуване във времето

 

Ацтекската империя е една илюстрация за това колко интересни могат да бъдат икономическите и политическите отношения, дори при липсата на пари.  Чрез използване на определени стоки като разменно средство ацтеките съумяват да достигнат едно високо ниво в своето развитие. Те използвали шоколада - по-точно какаовите зърна — като разменно средство. С тези зърна на пазара се купували плодове и зеленчуци — царевица, домати, люти чушки, фъстъци, —бижута от злато и сребро, нефрит и тюркоаз, дрехи и сандали и  луксозни стоки.

В онази далечна епоха, стоковите пари имали едно безспорно предимство: освен като средство за размяна те са били и предмет на пряко потребление. Ацтеките винаги можели да смелят какаовите си пари на шоколад. За разлика от книжните пари и евтините монети, които лесно губят номиналната си стойност в зависимост от пазарната конюнктура или просто от физическо изхабяване, натуралните пари имат стойност сами по себе си, доколкото винаги могат да се използват по основното си предназначение, независимо от състоянието на пазара.